Детска градина

Прекрасен ноемврийски ден, момичето се чудеше с какво можеше да стане още по – прекрасен, докато не се сети за онова събитие, на което трябваше да присъства, докато ставаше от леглото се сети за всички онези детски спомени, които седяха така прекрасно запечатани в съзнанието й,да нека ги оставим тайна, но едно нямаше как да остане такова. Алина обожаваше Чарлс, по един странен и сякаш не разбран за нея начин. Та именно на неговото събитие трябваше да присъства, или по – скоро трябваше да го придружи на него.Знаеше, че откриването на детска градина е важно за него, за това се стараеше да не закъснява, защото девойката имаше този лош навик. Свали тениската си и взе бялата хавлия увивайки я около тялото си, момичето влезна в банята, за да си вземе един бърз събуждащ душ, а няколко минути по – късно излизаше от под душа увивайки отново кърпата около тялото от което все още се спускаха капчици вода. Застана пред огледалото, като започна да суши косата си, оставяйки я напълно естествено начупена, сложи съвсем леко грим колкото да подчертае лицето си и се усмихна на себе си, никога не бе обичала да е прекалено неестествена за това запазваше всичко по себе си такова каквото е. Момичето стана от стола и отиде до леглото където бе оставила онази черна рокля да седи, облече бельото си,а след това и роклята, която се спусна нежно по тялото й, подчертавайки тялото й.
Момичето погледна за последно към огледалото като се подсмихна одобрявайки сама външния си вид, а няколко минути по – късно видя, колата която трябваше да я вземе пред жилищната сграда. Момичето взе малката чанта, прибра всичко нужно вътре и излезна от апартамента слизайки пред сградата, усмихна се на шофьора и влезна вътре. Последните седмици не се бе виждала с Чаралс, но и тя не намираше основната причина за това и точно поради това се радваше толкова много, че ще го види, защото й бе липсвал наистина много. Алина се подсмихна лекичко мислейки си за него. Момичето си пое глътка въздух когато колата спря двадесетина минути по – късно и момичето слезна посрещната от братовчед му, а секунди по – късно съзря и прекрасната усмивка на господин Дарвин. Усмихвайки се на комплиментите, на братовчед му, момичето се обърна към него. Усещайки ръката му около кръста си и се усмихна още повече.
-Нямаше как просто да пропусна прекарването на време с теб. – отвърна му тя, като усмивката й като че ли стана още по широка, докато вървяха към предния двор на детската градина.

Зачуди се действително какво беше намислил, не можеше да разбере какво си мислеше, понякога всичко й идваше като гръм от ясно небе след поредната му гениална идея и ето сега отново и намирисваше на нещо такова. Но този път като, че ли биеше всичките му идеи, тесния малък килер, в който може би трябваше доста да се поборят, за да се завъртят, местеха леко ръцете си и крайниците си, но определено нямаше лошо в всичко това, харесваше й как я караше да се почувства, като малко момиченце криещо се от майка си и баща си, за да запали цигара или да изпие глътка от любимото уиски на баща си.
Поклати глава невярващо и отпи от чашата с шампанско.
-Значи частни партита,а ? Ние сме много гости в твоя списък с подбрани лица, забелязвам.- заяви му тя подсмихвайки се наистина от доста отдавна не се бе чувствала като дете, гледаше на нещата по онзи сериозен начин, който желаеше от теб всеки работодател, но сега можеше да се отпусне, нали? Да бъде себе си? Алина премести леко косата си от едната страна на рамото си оставяйки я да се спусне леко по него и за пореден път поглеждайки към него усмивката се качи на лицето ми.
-Кажи ми Чарлс, къде са били най – хубавите ти частни партита? – подпита го тя, като се засмя, в същност знаеше много добре, но като че ли не беше сигурна, вече дали бе формулирала въпроса си
- Не в същност чакай, с кой са ти любимите споомени от частните партита? – поправи се момичето въпреки, че като , че ли отново звучеше като малка ученичка, която задаваше въпроси е можеха да опитат и по друг начин, да поиграят някоя игра например, 4 минути в рая? Боже буквално се държеше като малко момиче, което не знае къде се намираше ... А не беше за пръв път, да бъде затворена в тясно пространство с него, не ... просто този път се чувстваше някак си леко по – странно от всеки друг път, по един необичаен дори за самата нея начин.

п.п. съжалявам за скапания пост, но малко бързам :)