3 months ago.

Емануел се отдели от него за момент и срещна погледа му, поклащайки отрицателно глава. Нямаше никакво намерение да разваля момента. Каквото и да намереше да каже, щеше да го премълчи. Спадаше към онзи тип хора, които помнеха нещата в детайли, така че нямаше опасност да го забрави. Единственият недостатък бе, че не бе достатъчно търпелива, за да остави нещо за после, но можеше да направи компромис, можеше да опита да остави за после. Джордж бе прав, че нямаше да е зле наистина поне веднъж и тя да даде нещо от себе си, за да подкрепи малко връзката им. Вероятно точно защото не даваха достатъчно от себе си, не им се получаваше. Съмняваше се обаче, че това откритие щеше да я накара да се промени.
- Възнамерявам да бъда само твоя и да не оспорвам нищо цял ден. – каза преди отново да потърси устните му. Ето, направи го, доказа, че може и тя да направи компромис. Дори леко се изсили в думите си и силно се надяваше Джордж да не ги е чул или поне да не ги е приел буквално. Едва ли действително Ема можеше да се въздържи от някоя остра реплика тук и там, но знае ли човек.. Може би само за да му достави удоволствието веднъж да е напълно прав, щеше да опита. Човек все пак заслужаваше нещо по-добро, когато имаше почивка.
Продължи да движи ръката си като от време на време променяше темпото, с което го правеше. Усещаше как желанието му да има нарастваше и като че ли се прехвърляше и върху нея, защото колкото повече неговото тяло тръпнеше от удоволствие, толкова и нейното започваше да копнее за това. Със свободната си ръка хвана един от крачолите на дънките и като малко дете започна да го дърпа, но съвсем не го правеше с цел да получи някоя играчка или парче шоколад. В момента факта, че Джордж дори си бе направил труда да облече нещо я издразни, но си премълча. Напомни си, че правеше компромис, а и че не искаше да провали всичко отново.

Определено думите й не му вдъхваха много доверие. Все пак това беше Емануел и тя не би издържала дори и час без да направи опит да се заяде с него. Друг беше въпроса дали той щеше да е успешен или не. Ема просто се изкушаваше. Понякога дори го правеше несъзнателно, но точно когато е несъзнателно тя успяваше да го изнерви. Доказателство за това бе инцидента случил се преди минути. Едва ли тя бе целяла точно това. Все пак по всичко си личеше че тя бе останала много недоволна от отдръпването на Джордж. Но това не я оправдаваше. И тя трябваше малко от малко да се съобразяваше. Е не че Джордж се съобразяваше много де. Но той поне беше пълен непукист в някои ситуации и дори се стараеше да не и обръща внимание. Точно това я караше да го дразни повече и повече. Знаеше колко много може да я изнерви с непукизма си и го използваше. Но определено никога не се бе старал да я изнервя точно в такива интимни ситуации. Все пак те бяха единственото нещо което двамата правеха със желание.На Джордж определено не му беше като приоритет да разваля и тези моменти. Напротив той доста ги желаеше. А и за никой не беше тайна голямото желание което изпитваше към нея.
-Хмм... Ще се възползвам от това твое обещание да знаеш.-предупреди я той със шеговит тон въпреки че намеренията му бяха изкрени. Без да откъсва устни от нея й помогна сваляйки дънките си, защото определено не и харесваше факта че ги имаше. Движейки ръката си тя го караше да изпитва голямо удоволствие. Но както винаги искаше много повече затова с едно бързо движение я завъртя така че той да е отгоре. Определено обичаше да доминира и тя го знаеше, въпреки че не всеки път го оставяше да прави каквото той си иска. Със един силен тласък той проникна отново в нея като и този път не успя да сдържи стенанията си. А и не беше нужно тя много добре знаеше колко голямо бе удоволствието му в момента.

Емануел винаги получаваше своето, винаги получаваше онова, което иска; независимо дали го постигаше с упорство, нахалство или просто нещата се нареждаха в нейна полза. Имаше чувството, че този път беше известна доза от трите едновременно. Упорито отказваше да се махне от полезрението му, нахално използваше дребни трикове, които да го накарат да забрави започнати спор и да я пожелае отново, но и нещата се нареждаха, защото знаеше, че Джордж трудно се отказва, ако започне нещо. Нищо чудно, че работеше с полицията.. Те обикновено не се отказваха преди да постигнат поне минимален резултат в започнатото начинание.
Тъмнокосата изви гръб от удоволствие и с това си движение прилепи тялото си до неговото, но този път го остави да се наслади сам и сдържа стона си. Сдържа още няколко последвали, докато не усети нуждата все пак да ги пропусне между устните си. Те от своя страна шареха от врата към раменете му и обратно като понякога ги впиваше жадно в неговите. Наслаждаваше се на мълчанието им, което в много други случаи би я подразнило, но не и в такъв момент. Инстинктивно Ема отново започна да оставя следи от ноктите си по кожата му, но този път не влагаше сила и те изчезваха на секундата. Отпусна се напълно под негова власт и липсваше дори следа от онази сибирска виелица, която представляваше по време на спор, или дивата котка, чийто образ приемаше, когато се бореше за нещо със зъби и нотки като обикновено това бе възможността тя да доминира. Не бе сигурна дали го прави във връзка с компромисите или просто осъзна, че харесва да бъде притихналата и кротката, която се наслаждава и задоволява капризите му да бъде той диктуващият действията. Не можеше да отрече обаче, че й хареса. Хареса й да следва неговия ритъм и това си пролича по все по-честите стонове и факта, че на няколко пъти тялото й трепна под неговото.