Ivashkov ◭

by **ivashkov ◭** Вто Ное 19, 2013 5:46 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Valeriya Ivashkov || 21 || ASSASSINS

Живот , живот прекрасен ,невероятен ..неповторим . За какво говорим , животът да..той бе красив ,докато не се стигнеше до крайност ,но нека започнем отначало . Бе през деветдесетте , не си спомням точна година ,но помня денят и всички подробности . Мамка му как се забравя такова нещо . Бе шести ноември ,за пръв път от много години насам в града бе покрито с снежна покривка . Красота и изящество , навън студът прехластаваще по прозорците на старите къщи ,а там вътре някой се топлеше около камината ,друг пък нямаше с какво да се стопли и просто гледаше в нищото ,мислейки си за нещо хубаво .Може би това помагаше , когато си мислеха за хубави неща ..може би някой ден те пристигаха или просто и отиваха без нищо красиво случило се в живота им.Болниците бяха претъпкани ,имаше наплив от много хора ..сезонът на болните ? хаха . В родилното отделение бе проплакало красиво момиченцв , това бе моментът ,който никой нямаше да забрави . Студената нощ , късния час и всички други неудопства не пречеха на онова малко същество да иска да излезе и да види светът . Минаваше един , от няколко часа имаше паника в родилното отделение ..цялото семейство се бе събрало и чакаше с нетърпение новия си член .Някой казваха ,че ще е момче ..други пък твърдяха ,че тази нощ ще се роди момиче ,красиво като нощта . Всъщност .. ( минута за размисъл ) - Честито , дъщеря ви е герой . Всички се бяха втренчили в онова малко създание ,а то просто се усмихваше . Тази усмивка , ах тази красива усмивка . Бяха минали няколко години , случайно пред мен изкочи красиво малко момиченце с дълги руси коси , усмихваше се ..това бе тя ..онова момиченце .Бе пораснала и ставаше все по хубава ,не исках да я плаша ,видът ми не бе подходящ за запознанство ,но исках да разбера нейното име ,в онзи момент висок и строен мъж сграбчи детето казвайки неговото име .. Валерия . Нещо в гърлото ми гореше щом чух името й , гори и сега ..винаги е горяло . Бяха минали толкова много години ,животът ми бе поднесъл много изненади .Останах сам , погребах жена си и синовете си .Не питайте как се случи ..аз бях виновен за всичко ,но го направих защото ги обичах и не можех да позволя да страдат .За пръв път от много време отново видях онова момиченце ,но тя се бе променила толкова много .Приличаше на жена ..истинска жена .През тялото ми сякаш премина ток ,целия пребледнях ..сърцето ми щеше да изскочи .Исках да я заговоря или поне да чуя гласа й .Красивите й очи все още гледаха по същия начин ,а усмивката тя сякаш не падаше от лицето й .Проследих я , да ..бях глупак ,но тя ме подлудяваше .Трябваше да говоря с нея , трябваше да чуя гласа й ..имах нужда от това .И тогава се случи нещо ..имаше мъж ,друг мъж .Тази усмивка и погледът явно ..той бе причината за тях ,а трябваше да съм аз .Бях влюбен в това момиченце , аз бях онова малко момченце от болницата ,което бе видяло любовта си ..познавах я още от самото й раждане .Бе шести ноември , излизаше заедно с него облечена в красива червена рокля ,качи се в луксозната му кола и потеглиха . Бях купил пръстен на ,който красиво бе изписано нейното име .Знаех къде държат ключовете за къщата , знаех всичко за тях и още не можех да се отърва от онзи мъж .Къщата бе голяма и уютна ,всички мебели бяха подбрани с невероятен финес и елегантност .Стаята ,в която прекарваха нощите си имаше шкафче на ,което седеше музикална кутийка .Песента ,която превъртах пак и пак се сливаше с мен ,не можех да взема кутийката ,защото щеше да се разстрой ,че я няма ,но можех да оставя пръстена там .Надявах се ,че ще го види .Беше минала цяла седмица , отново пренощувах навън пред дома й .В продължение на няколко дни не виждах онзи мъж ,сякаш бе потънал в нищото .

unknowns days ;

Вече не броях дните ,в който не я виждах , бях потънал в самота ,но знаех едно ,че онзи мъж никога повече няма да се върне ,защото вече не можеше и единствения ,който щеше да остане завинаги с нея бях АЗ.

" ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПРЕСЛЕДВАЧ . ;"

Разгръщайки страница , по страница осъзнавах нещо ново за себе си , мъжът сякаш ме познаваше повече отколкото аз самата се бях познавала .Годините в затвора минаваха трудно ,но си заслужаваше .Всеки път разгръщах онези страници ,в които бе описано всичко ..и когато четях ми се искаше да го бях убила все по - мъчително ..той бе убил моя любим ,а след това бе убит от своята любима .

by **- n.o.r.a.** Вто Ное 19, 2013 5:53 pm

добре дошла ^^

Ivashkov ◭

Ivashkov ◭

Re: Ivashkov ◭