couple of days ago;;

by **.maya △** Чет Ное 21, 2013 9:21 pm

Мая завъртя ключа. Ключалката издрънча и вратата се отвори. Беше толкова тъмно и антрето на къщата по това време на нощта изглеждаше наистина доста зловещо. Но Мая беше свикнала. Не за първи се прибираше толкова късно.. или по скоро рано сутринта. Светна с телефона си, за да вижда по добре пътят към стълбите. Вече минаваше три посред нощ.
Червенокоската тръгна нагоре опитвайки се да пази колкото се можеше повече тишина. Не искаше да събуди никой, не че нещо и' пречеше, просто искаше да избегне поредния скандал. Беше и' писнало постоянно да я третират като по-нисше същество. Мразеше факта, че постоянна я сравняваха със сестра и'. Тя никога нямаше да бъде като нея. Добра във всичко, винаги имаща това, което Мая желаеше. Беше и' толкова противна. Мразеше я. Мразеше сестра си, така както мразеше родителите си и живота си в тази къща. Може би именно заради това, беше стигнала на това ниво, почти не се задържаше вкъщи, взимаше наркотици и дори се виждаше с мъж който беше с десет години по - голям от нея. Усмихна се на себе си. Как ли щеше да се развие живота и'? Е, семейството и' имаха предостатъчно пари, така че едва ли щеше да и' се наложи да работи. Самата мисъл я успокояваше предостатъчно. Просто трябваше да изчака дъртаците да умрат и тя щеше да е богата.
Истината беше, че госпожица Бекър беше разглезена и то доста. Винаги искаше да става по нейната и когато това не се случваше тя си умираше от яд.
-Мамка му!
Изсъска, малко по - силно от колкото трябваше.
Всичко стана толкова бързо, че Мая едва успя да реагира. Докато се усети, лампата в коридора и майка и' стоеше пред нея, по розов халат. Ноздрите и' се бяха разширили до такава степен, че тя приличаше на разгневен огнедишащ дракон.
-Госпожичке! Имаш ли си на представа колко е часът?
-Около три? - отвърна все така невъзмутимо със скръстени ръце. Самия разговор, не я грееше кой знае колко. В момента мислеше само как да разкара майка си и да си легне на топло в уютното легло.
-Именно! Три часът е! Ти да не би да се мислиш за много голяма! Защо за Бога, не си като Скарлет?
Тук чашата преля. Отново това сравнение? Не, този път не беше познала!
-О не, не! Замълчи! Не искам да слушам поредното конско, за това как трябва да подражавам на перфектна сестра! Писна ми постоянно да ме сравнявате!
Тръгна отново надолу по стълбите.
-Къде тръгна? Веднага върви в стаята си! Наказана си до второ нареждане! Докато си под моята покрив, ще спазваш моите правила!
-Тогава се махам! -изкрещя Мая в лицето на майка си. -Надявам се да имаш перфектен с перфектното си семейство!
Беше и дошло в повече. Не можеше да издържа вече в тази къща. Няколко секунди майка и дъщеря се гледаха без да продумат нито дума. В лицето на по- възрастната жена се четеше изненада, а в погледа на Мая се виждаше огъня на омразата, която изпитваше към жената пред себе си. Накрая без да казва каквото и да било, просто излезе и тръшна вратата зад себе си.
След миг тя беше навън, на тъмната тиха улица. Мая се беше отдалечила само на няколко пресечки когато се строполи на една от пейките. Едвам си поемаше въздух. Нямаше сили да мръдне, но гневът все още бушуваше у нея, а сърцето и' бясно туптеше.
След като прекара десет минути сама на слабо осветената, единствено от уличните лампи, улица, я обвзе ново чувство - паника. Както и' да го погледнеше не беше изпадала в по - жалко положение. Беше сама, навън в тъмното с дрехите върху тялото си. Твърде горда за да се прибере и твърде уплашена за да стори каквото и да било. Къде можеше да отиде? Беше почти четири сутринта. По улиците на Балестрино, нямаше жива душа. Беше толкова зловещо.
Червенокосата Бекър стана от пейката. Завъртя се няколко пъти около нея мислейки какво може да направи. Беше твърде леко облечена, а навън беше наистина хладно. Трябваше да направи нещо. Краката започваха да я болят, заради платформите на които беше прекарала вечерта. А тя беше доста тежка вечер. Все още усещаше дланите си потни от амфетамина, който беше взела преди няколко часа. Завъртя се няколко пъти напред назад, когато едно име изникна в ума и'.
"Чарлс!"
Едва ли щеше да откаже на храната си, да остане в тях за една вечер. Е, естествено риска не беше никак малък. И не само защото беше кмет и можеше да пострада имиджа му, ако някой я видеше да се промъква в къщата му, но и защото той беше Вета. И като нищо можеше да я убие. И все пак, Мая му имаше доверие. Всъщност като се замислеше, тя рядко се доверяваше на някой а в този случай всичко беше станало толкова бързо. Не можеше да отрече, че може би тъкмо този риск, адреналина и като цяло възможността, че можеше да умре я привличаше наистина много. Беше нещо ново и неизпробвано за госпожица Бекър.
Взе чантата си от от пейката и тръгна надолу по тихата улица. Черните и' потракваха със всяка крачка. Колкото повече се приближаваше към къщата на кмета, толкова по - тъмно ставаше, или може би на нея така и' се струваше.
След няколко минути вървене и изпушени около две цигари, най-сетне стигна голямата къща. Всъщност сега като се замислеше, никога не беше влизала тук. Каква ирония, нали? Приближи се до вратата, дръпна роклята си малко по - надолу и звънна на звънеца. Беше повече от сигурна, че Чарлс спеше, но тя просто нямаше друг избор. Когато чу шум от вътрешната страна на вратата, се опита да доизкара най-невинно си изражение, което беше почти невъзможно, имайки в предвид, че тя никога не е изглеждала невинна.
Секунда по - късно, пред нея се появи той. Беше сънен. Мая започна да хапе нервно устните си. Не знаеше какво точно да каже и накрая изтърси:
-Имам нужда от помощ.

дрешки.

Spoiler:

by **Charles Darwin** Пет Ное 22, 2013 10:09 am

Какво правеше всеки нормален човек в четири през нощта … ами спеше, разбира се. Е, Чарлс не беше точно човек, а и не помнеше скоро да са го причислявали към нормалните, но това не му пречеше да прави същото. Беше се разпънал на леглото като морска звезда, а главата му висеше леко от ръба, като му трябваше още малко, за да се прекатури. И все пак му беше толкова удобно и сладко да спи така, че бе успял да олигави чаршафа. Подобно удоволствие не биваше да бъде прекъсвано, най-вече като се имаше предвид колко рядко се случваше за нашето момче, но ето че отново решиха да го смутят. И после го питаха защо вечно беше сърдит и намусен … ако вас не ви оставяха да се наспите, как мислите, че щяхте да се чувствате?
Въпреки всичко намери сили да стане от леглото, като първоначално просто седна на края и разтърка сънено очи. Прозя се широко, като най-накрая даде шанс на мозъка му да заработи, което не беше чак толкова хубаво – веднъж разсънеше ли се, после заспиваше прекалено трудно. А и сега се въртеше само едно в главата му – наистина ли се беше позвъняло на вратата или така му се беше сторило. Не веднъж бе сънувал неща прекалено близки до реалността, но не можеше да остави всичко така. Преди малко се надяваше дори и да има някой на вратата, просто да си тръгне и да го остави да спи, но сега любопитството го човъркаше, а и искаше да знае за каква глупост точно го бяха събудили.
Изправи се бавно и тромаво, като се огледа и грабна някакво долнище на анцуг, тъй като нямаше как да знае кой точно седеше от външната страна на вратата. Въпреки късния час и факта, че беше до известна степен ядосан, трябваше да спазва някакво приличие, а никой не се справяше така добре като него … е де да се беше и сдържал, когато отвори вратата. Трябваха му няколко секунди, за да се увери, че виждаше като хората и тогава гнева успя да го залее като ледена вълна. Новата му „приятелка” очевидно забравяше как трябва да се държи покрай него и тн, но сякаш най-много го бе подразнил факта, че го събудиха за нещо незначително … какво важно можеше да има да му казва едно разлигавено момиченце.
Още се опитваше да осъзнае какво ставаше, но думите й веднага му разясниха случващото се … имаше нужда от нещо и по някакви необясними причини бе решила, че Чарлс ще я посрещне с отворени обятия, готов да помага. Въпросът беше какво точно искаше и може би това беше и причината да не тресне вратата в лицето й, макар че го обмисляше. Вместо това обаче той се подаде леко навън и огледа всичко, за да се увери, че бяха сами. Не искаше да го виждат с нея и причините й бяха пределно ясни, затова я хавана за ръката, малко под рамото, като грубо стисна бицепса й и едва ли не на сила я издърпа вътре, тръшвайки вратата след нея.
- Ти чуваш ли се? – попита я съвсем сериозно той, като събра недоволно вежди – С какъв акъл реши, че аз ще ти помагам … нямаш ли си приятели или нещо такова?
Въпреки, че осъзнаваше колко грубо звучеше в момента, наистина не разбираше защо беше дошла при него. Отношенията им приличаха на приятелски, но вече трябваше да е разбрала, че бяха приятели не повече от веднъж седмично и това тук прекрачваше всякакви граници. Момичетата си имаха приятелки на тяхната възраст, при които ходеха в подобни моменти, освен ако проблема не бе по-различен, а това го накара да се замисли дали не ставаше въпрос за наркотици или пари. За първото щеше да му стане ясно, тъй като в голяма нужда от подобни неща хората спираха да мислят, макар и да не му приличаше на пристрастена. За парите … и за това може би, тъй като нямаше да първата, дошла с подобна молба. Но и в двата случая бе готов да й извие вратлето, че го събуждаше по това време и общо взето щеше да го занимава с проблеми, които не го интересуваха.
Имаше чувството, че главата му щеше да се пръсне от толкова мисли, а все още не бе в състояние да ги обработи всичките. Затова премина уморено с ръка през лицето ли, като изражението му най-накрая омекна, а той я попита малко по-спокойно:
- Какво искаш?
Въпроса звучеше малко … насила изкаран, сякаш нямаше никакво желание да й помогне, но това беше най-доброто, което можеше да получи от него в момента. Кой знае, може би щеше да успее да събуди и някое добро чувство в него, ако вече не бе успяла … очевидно имаше някаква причина да не я е изгонил все още, за да си легне. А на него доста му се спеше …

ПП. Постарах се да е по-дълго, но това не значи, че те поощрявам да продължаваш с огромните постове :D не ме мъчи толкова!

by **.maya △** Съб Ное 23, 2013 9:04 pm

Чарлс беше по-груб, от колкото беше нужда. Това и' направи впечатление, поради факта, че до сега не го беше виждала такъв. Но все пак го разбираше. И нея, ако я събудиха посред нощ, точно в най-сладкия си сън и тя би се държала така.
-Аз .. -каза тихо.
Не беше сигурна, как точно да го каже. Като нищо можеше да я изхвърли отвън и да затръшне вратата в лицето и'. Даже се чудеше, защо не го бе направил преди около пет минути.
Започна да кърши пръстите си. Беше забила поглед в една тъмно червена точка, на пода, която подозрително приличаше на кръв. Това като, че ли разсея за няколко секунди. Но тогава усети, настояващия поглед на кмета върху себе си.
Все още със отнесен поглед го погледна. Прехапа долната си устна, притеснено.
-Имам нужда да остана при някого тази вечер .. Само за една вечер. Обещавам, че ще се изнеса още преди да си отишъл в кметсвото.
Погледа и' я издаваше колко отчаяна беше. Имаше нужда от неговата помощ.
-Просто .. нямаше при кого да отида.. -сведе поразено глава надолу. Чувстваше се толкова жалка!
Истината беше, че нямаше при кого да отиде! Та колко истински приятелки имаше? Е да, в гимназията тя беше кралицата на бала, беше най-известното момиче и така нататък, а сега .. Беше сама. Буквално! И чувството, не беше особено приятно. Може би тъкмо това, беше причината, че всяка вечер беше по купони, друсаше и правеше безразборен секс със първия срещнат. Чак сега осъзнаване до какво ниво беше паднала.
-Знаеш ли.. - продума след няколко минути мълчание. -Зарежи! Не беше добра идея да идвам при теб .. най-добре ще е да се вървя .. Извинявай, че те събудих по това време.. Не биваше ..
Последните думи ги промърмори тръгвайки към врата. Не трябваше да унижава толкова много.

П.С. Надявам се, че така е по добре хддд въпреки, че стана много къс хдд ама нещо съм без муза тази вечер, извинявай ;дд следващия пост няма да е така бозав хд

by Sponsored content

couple of days ago;;

couple of days ago;;

Re: couple of days ago;;

Re: couple of days ago;;

Re: couple of days ago;;