Let the sky fall when it crumbles. - Michael & Nora

stars and boulevards,

Изпълваше се с ярост само като я видеше. Лешниковите й кърдици, паднали грациозно по раменете й като завеси; шоколадовите й очи, толкова топли, колкото студено бе неговото сърце; розовите плътни устни, създадени за грях, имал удоволствието да вкуси не веднъж сладостта им; перфектните движения на тялото й, докато се движеше наоколо и всяваше страхопочитание с красотата и прецизността си, сякаш бе създадена да властва над всички. Майкъл никога нямаше да се отърве от това натрапчиво, глождещо чувство в гърдите си, което изплуваше в непокорното му сърце, всеки път, когато видеше Маринел насреща си. Мислеше за нея дори в моментите, когато бе зает с много по-важни неща и трябваше да събере мислите си. Както се случваше и в този момент.
Скофийлд повдигна глава към брюнетката, прехапвайки леко края на долната си устна и за миг съзря приликите на Нел с Нора, а от гърдите му се откъсна тежка въздишка, която го връщаше в реалността и му напомняше какъв глупак беше реално. Самият той не знаеше какво точно изпитва към нея. Не му се бе случвало преди. Бе непознато, а това събуждаше страх и отрицание в нашето момче.
Майкъл протегна ръка към чашата си с уиски, обви дългите си като на пианист пръсти около нея и я поднесе бавно към плътните си устни. Отпи малка глътка и остави парещия вкус да се разлее по гърлото му. Нямаше планове за вечерта, а любопитството му относно Нора растежеше с всяка изминала секунда.
- Ти си различна. – отбеляза с появилото се прозрение и поклати глава, спирайки сините си ириси върху изненаданото й, въпросително лице. – От всички предишни на Винс, имам в предвид.
Довърши той и се усмихна с ъгълчетата на попитите си с алкохол устни. Облегна се удобно на металната облегалка на високия стол, намиращ се пред бара и прокара езика си по долната си устна.
- Тъкмо си мислех, че най-накрая Винсънт е изцяло в мои ръце, напълно освободен от Вивиан, а сега се появяваш ти, като ми го отмъкваш отново. Не е честно.
Каза намръщено той, присвивайки вежди, а секунда по-късно започна да се смее с глас, сякаш бе безгрижно хлапе, което се радва на цалата красота, която го заобикаля. Момчетата винаги поставяха приятелството си над всичко, не позволяваха на никое момиче да застане на пътя им и да ги накара да се обърнат един срещу друг, правейки ги врагове от класа. Майкъл искрено ценеше Паркър, имаше го за свой брат, тъй като никога не бе имал истинско семейство. Не се страхуваше да му сподели и най-мрачните си мисли и най-срамните си преживявания, защото винаги знаеше, че може да разчита на него. Имаше истински приятел насреща, малко от които се срещаха в тези дни на завист и лицемерие, прикрити в една добре оформена лъжа, украсена с бляскава маска.
- Е, ще ми разкажеш ли какво точно направихте ти и Винс, за да е толкова бясна откачената Барби?
Попита нехайно, повдигайки рамене и отново се засмя, отпивайки поредната глътка от усикито си. Мислеше си, че тази вечер ще бъде сам за известно време, ще си намери компания за през нощта или ако съзнанието му бе напълно обладано от алкохола, ще отиде пред вратата на Маринел и ще изсипе куп глупости, за които щеше да съжалява на другата сутрин. Но ето, че плановете му бяха променени от Нора, за която започваше да добива добра представа що за човек бе.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

Майкъл повдигна изненадано вежди, а погледът му стана видимо любопитен за още информация. Неговият приятел със сигурност трябваше да има сериозна причина, за да изневери на Флеминг, имайки в предвид всичко, което бе преживял с нея в последните три години, от които бяха заедно. Знаеше добре, че често имаха грандиозни скандали и се бяха разделяли не веднъж, но някак си не бе сигурен, че може да повярва, че всичко е свършило до тук. Познаваше добре блондинката и дори не се поколебаваше в мислите си, че тя щеше да иска да му го върне тъпкано за унизението, което бе изпитала.
- Вивиан няма да остави нещата така, нали знаеш? Напълно съм убеден, че ще ви създаде още много грижи преди да се откаже от мисълта за отмъщение.
Каза той и поклати някак недоволно глава. Напоследък Винс му се струваше особено щастлив и това го караше да се радва искрено за него. Не му се искаше бившата му любов да разваля всичко това.
Майкъл прокара показалеца си по ръба на стъклената чаша, вглеждайки се за секунди в собственото си отражение, появило се върху стените й и поклати леко глава. За миг попадна в плен на собствените си мисли, които го отвеждаха по непознати пътища, за които дори не бе подозирал, че съществуват. Опитваше се трезво да обмисли следващите си думи, които бяха отговор на въпроса й.
- Винсънт винаги е харесвал момичетата си откачени, също каквато е Вивиан. Обича адреналина, страстта и вълнението, които му носят. Но разговаряйки така спокойно с теб, разбирам, че ти изобщо не си такава.
Опита се да обясни по на кратко той и изви устните си в малка, мистериозна усмивка. В това момиче със сигурност имаше нещо, за което той дори не подозираше, нещо специално, което бе омаяло до такава степен главата на Паркър, че бе решил да продължи пътя си напред без златокоската. Чудеше се дали все още изпитваше нещо към нея или през последните седмици от тяхната връзка Вивиан се бе превърнала в една от всички останали – играчка в ръцете му, която му служи за разсейване от реалността и забавление, което не може да намери никъде другаде.
- Ако искаш да получиш истински отговор на този въпрос, ще трябва да изпия още много алкохол.
Отвърна простичко и поклати видимо недоволно глава, а след това посегна към чашата с алкохол и изпи съдържанието й на екс. Никога нямаше да погледне Флеминг по същия начин, по който я приемаше още в началото, когато се запознаха. Помнеше колко добре си прекарваха тримата, моментите, когато се смееха толкова много, че от очите им капеха сълзи на щастие, неразумните неща, които правеха, само за да задоволят желанието си за поредната луда вечер. Беше му като сестра, но след видяното онази пагубна нощ, нищо нямаше да бъде отново същото. Всеки път щом я видеше, избухваше от ярост, но знаеше, че не може да каже нищо или щеше да разбие сърцето на Паркър, който даваше всичко за нея. Макар и след година, изминала от тогава, Майкъл все още го помнеше сякаш беше вчера.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

Майкъл се засмя с глас след думите й. От тях обаче разбра, че това момиче обичаше да получава отговорите на въпросите, които получава и че би направила дори някоя глупост, за да ги има. Той подпря лакътя на едната си ръка върху бара, облягайки глава на дланта си и притвори за миг очи, оставайки все така развеселен и с широка усмивка на лице.
- Ще си в безсъзнание много преди да успееш да ме напиеш, Нора.
Каза й насмешливо той, макар да си беше чистата истина. Майкъл и Винс често пиеха алкохол заедно, бяха получили нещо като тренинг за устойчивост и с всеки път количеството, необходимо, за да се напият, се увеличаваше. Силно се съняваше, че Нора ще успее да го напие, още повече да изкопчи истината за неконтролируемата му омраза към Вивиан.
Двамата бяха напълно непознати, имаха много теми, на които да разговарят. Майкъл бе истински заинтригуван и любопитен за личността на Нора, искаше да знае повече за нея, а онова недоверие, което изпитваше винаги към хората, го караше да се пита до каква степен може да й вярва. След случката с Вивиан, Скофийлд бе твърде решен, че ще се подсигури относно момичетата на Винс, за да не се повтори отново старата история. Нямаше да понесе още една такава тайна, караща душата му се да се разкъсва между приятелството му и истината, която щеше да донесе толкова много омраза и болка в живота на всички.
- Интересен въпрос, Нора. Виждам, че си любопитна спрямо мен. – той отново се подсмихна и повдигна вежди, гледайки право в шоколадовите й очи. – Нали няма да ме пребиеш ако не ти отговоря?
Подшушна тихо в ухото й, приближил се достатъчно, а горещият му дъх погали нежно копринената й кожа. Устните му се извиха в чаровна усмивка, онази същата, която толкова пъти бе поваляла момичетата в краката му за броени секунди.
Майкъл се отдръпна, облегна се на стола си и взе стъклената чаша с уиски, намираща се напреде му. Погледът му за секунди се пресрещна с този на чаровната барманка и той й намигна лукаво. Опи глътка и върна чашата върху дървената повърхност, като не отмести дългите си пръсти от нея.
- От колко време се познаваме с Винс? – повтори въпроса й, но повече на себе си отколкото на нея. – Мога да го нарека цяла вечност.
Продължи, а след думите си се засмя с глас, разкривайки ред бели зъби, а от двете му страни се появиха тръпчинките му, които го караха да изглежда като малко момченце.
- Познавам Паркър откакто се помня. Той ми е като семейство.
Довърши Скофийлд и се усмихна невинно, запазвайки частта, че няма свое собствено семейство за себе си. Точно защото не знаеше нищо за него и собственото си „аз” бе скалъпил цяла история, която наричаше историята на своя живот. Макар и лъжа, тя донякъде бе истина.
- Ами ти? Имаш ли братя или сестри?
Полюбопитства също и спря сините си ириси върху нейните, очаквайки отговора й.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

- Кой е казал, че аз ще се бия, Нора? Никога не бих наранил момиче.
Сподели с малка усмивка той и поклати глава. Смяташе за повече от долна постъпка някой от силния пол да се възползва от силата си, за да тормози момиче. Никога не си бе позволявал да удря жена, мислеше си, че е под достойнството му и че не би паднал толкова ниско за нищо на света.
Майкъл отпи още една глътка от питието си, а после върна погледа си към брюнетката. В интерес на истината, тя беше повече от мила и се държеше на ниво, в очите й си личеше, че душата й бе чиста и не мислеше за лошото на никой. Скофийлд се вгледа за момент в нея, осъзнавайки, че по лицето й започваха да си личат синините по местата, където Вивиан бе успяла да я удари. Той смръщи ядно вежди, а по лицето му се спусна мрак и ярост, родени от омразата му към нея. Определено трябваше да я навести по-късно, за да й даде да разбере, че няма да постигне нищо с жалките си опити да нарани Нора. Той нямаше да го позволи, още по-малко Винсънт. Дори ако се наложеше брюнетката щеше да има охрана денонощно, колкото и откачено да звучеше и изглеждаше отстрани.
Скофийлд се изправи, приближи се към нея и плъзна дългите си пръсти по скулата на лицето й, спирайки на брадичката й. Извърна леко главата й в страни и започна да оглежда малките синини. Прокара внимателно пръсти по тях и въздъхна тежко. Паркър щеше да бъде повече от бесен, когато разбереше за случилото се, а и кой можеше да го вини?
- Добре те е подредила, а? – отбеляза той и леко се засмя, като горещият му дъх, наситен с аромата на алкохол се разби в устните й. – Трябва да се погрижим за синините ти. Ще ми позволиш ли?
Попита той и спря наивния си поглед върху нейния. Отдръпна се назад, подпирайки се на облегалката на високия стол, готов да вземе якето си и да тръгнат към дома му. Не можеше да я остави в този вид, още повече, че ако го направеше, то със сигурност щеше да изглежда по-зле и от нея ако Паркър научеше.
- Обичам адреналина, качествения алкохол и красивите жени. Вече знаеш малко повече за най-добрия приятел на Винс.
Изкоментира и се засмя, повдигайки невинно раменете си. Доизпи останалото уиски от чашата си и я върна обратно на плота, където остави и солидна сума пари, достатъчна за да покрие целия алкохол, който бе изпил от началото на вечерта.
Майкъл искрено вярваше, че този път щеше да е различно, именно защото Нора беше различна. Вярваше, че ще направи Винсънт щастлив, че ще го накара да забрави за Вивиан, а когато най-после тя излезеше напълно от живота им, може би щеше да му признае за нейната изневяра преди година. Беше сигурен, че приятеля му ще разбере мотивите му и че няма да позволи тази стара история да ги настрои един срещу друг. Може би точно от това се нуждаеха, за да бъде всичко по старо му и да намери своя покой. Майкъл приемаше Нора за своя приятелка и искрено вярваше, че могат да се разбират чудесно.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

-Имаше нещо специално в това момиче, което я правеше да изглежда толкова невинна и истинска, онова чувство за недоверие изчезваше щом я видеше, знаеше че може да й каже всичко, което пожелае и въпреки това да не го намери публикувано в социалната мрежа на сутринта, както му се бе случило веднъж. Да, един от срамните случаи на Скофийлд, който успя да достигне до толкова много души и да предизвика усмивки в ранното утро докато повечето пиеха кафето си. Имаше късмет, че след по-малко от седмица всички бяха забравили за случая и нещата се бяха върнали към нормалното ежедневие.
Майкъл посегна към черното си кожено яке, облече го и тръгна след Нора, проправяйки си път през тълпата от хора, които ги заобикаляха. Единственото, за което съжаляваше, бе че не бе успял да се запознае лично с чаровната барманка, но поне имаше възможността да остави визитката си върху купчинката банкноти на бара.
Веднага щом се озоваха пред любимото му заведение, Майкъл повика минаващото такси, което спря пред тях и отвори вратата на брюнетката, качвайки се след нея. Каза адреса си и се облегна назад, отпускайки главата си.
- Относно въпроса ти в бара... Да, Винс също е имал синини от нея, но придобити по съвсем друг, по-приятен начин.
Каза нехайно синеокото момче и потърка очите си, които започваха да се затварят след дългата вечер и количеството алкохол, което бе консумирал.
Няколко минути по-късно таксито спря пред високата сграда, където живееше Скофийлд и той плати. Излязоха от автомобила и се отправиха към входа. Насочиха се право към асансьора, който затвори врати няколко секунди по-късно от влизането им и натисна бутона за последния етаж. След като спряха, а вратите се отвориха, вече бяха пристигнали в жилището му.
- Настанявай се.
Каза й той и се усмихна топло докато събличаше якето си и го закачаше на закачалката. Няколко секунди по-късно той осъзна каква бъркотия бе всичко наоколо и присви засрамено очи, показвайки колко неловко се бе почувствал. Приближи се към канапето, където бяха захвърлени чифт прашки и сутиен, взе ги в ръка и въздъхна тежко, свел поглед.
- Съжалявам.
Каза той, но не успя да сдържи смеха си и леко се подсмихна. Да, осъзнаваше, че не беше представил дома си в най-добрата светлина и че повече го приличаше на бардак, но рядко се случваше да има гости.
- Нещо за пиене? – попита той и повдигна нехайно рамене, правейки се на напълно невинен. Да, знаеше че не трябва да пие повече или много скоро главата му щеше да се превърне в пълна каша, но дълбоко в себе си мислеше, че това е единствения вариант да избие Маринел от мислите си. Отново започваше да мисли за нея, а това никак не му се нравеше.
- Ще взема аптечката и се връщам.
Съобщи с равен тон и се насочи към банята, все още носейки женското бельо в ръка. Хвърли го в коша, а после отвори шкафчето и изкара аптечката, насочвайки се обратно в хола, където Нора го очакваше.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

Майкъл се засмя с глас. Знаеше какво има в предвид Нора относно жилището на Винс и ако трябваше да бъдем честни, двете момчета имаха истинска конкуренция помежду си. Но не се притесняваха, че някой друг щеше да разбере що за хаос цареше из собственото им жилище. Обаче сега идваше ред на брюнетката, която му допадаше и с която мислеше, че ще открие общ език. Тя бе коренно различна от Флеминг и със сигурност не бе способна да извърши нещо подобно. Но както казваха хората – тихите води са най-дълбоки и нищо не бе сигурно още. Трябваше му малко повече време, за да разбере що за човек е наистина.
- Не се извинявам за състоянието на апартамента си. Извинявам се, че се наложи да го видиш.
Допълни той и отново се засмя. Докато се връщаше от банята, Майкъл взе две стъклени чаши и ги остави върху дървеното шкафче, където се намираше и бутилката с уиски. Сложи настрана аптечката и наля, а после й подаде чашата. Отпи малка глътка от своята и въздъхна тежко. Почувства се сякаш бе напълно гол пред нея и не можеше да скрие нищо от случващото се в душата му.
- Толкова ли е очевидно, че на моменти губя представа за реалността и се унасям в собствените си мисли?
Попита заинтругувано той, изненадан от факта, че бе забелязала. Никой друг досега освен Винсънт не успяваше да разбере, когато той бе истински разсеян и изобщо не слушаше това, което му говорят.
Скофийлд остави чашата си върху шкафчето, взе аптечката в ръка и се настани удобно на канапето, където бе седнала брюнетката. Отвори я и изкара памук и кислородна вода, с които щеше да промие малките петънца от кръв, останали по кожата й. Щом плъзна памука по челото й, синеокото момче облиза бавно долната си устна, а после я прехапа.
- Жена. Какво друго може да бъде. – каза той с насмешка, макар в очите му да си личеше, че изобщо не му се струваше забавно. Все още не проумяваше как бе възможно да е просто някакво създание, а същевременно да имаше всички тези спомени в главата си, които придаваха перфектния смисъл на всичко.
- Искам да я мразя, но продължавам да я обичам.
Прошепна тихо той, макар добре да знаеше, че го е чула и че няма нужда да повтаря думите си отново. Все още не бе разговарял с Винс на тази тема, не знаеше как да го направи, не намираше правилните думи, с които да го изрече на глас. Беше абсурдно.
- Вярваш ли в прераждането, Нора?
Попита, прехапвайки отново устната си.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.

stars and boulevards,

Нора го караше да се смее непрекъснато. Още повече изказвайки се по този начин за Вивиан. Като цяло Майкъл смяташе блондинката за прекрасен човек, въпреки силната й импулсивност на моменти, но не можеше да й прости за изневярата спрямо най-добрия му приятел. Понякога все още се чудеше дали бе взел правилното решение като не му каза или просто трябваше да си отвори устата и да съсипе целия му свят, който по онова време се въртеше около нея. Вероятно никога нямаше да разбере кое е било правилното решение, дали го е взел или е сгрешил. Просто се надяваше да не му се случи отново.
- Не е като Вивиан. – каза той, спрял погледа си върху този на брюнетката. – По-лоша е.
Довърши, макар все още да бе меко казано объркан от новината, която всъщност беше и главната му причина да иска да се напие до безпаметност. Той преглътна, а сякаш в гърлото му бе заседнала буца, която затрудняваше дишането му и караше сърцето му да бие като полудяло, сякаш всеки момент щеше да изскочи. След последната раничка, Скофийлд стана рязко от канапето, хвърли памука, напоен с няколко капки кръв върху масата и се приближи до шкафчето, където стоеше чашата му. Опря дланите си на ръба и за момент сведе глава, притваряйки очите си. След като отново ги отвори, взе чашата с уиски и се извърна с лице към нея.
- Всички познават Майкъл Скофийлд. Знаят кой е той, неговата история. Звучи точно като моята, до най-малкият детайл. – започна той, докато погледът му се взираше дълбоко в шоколадовите й ириси, където намираше нейното нескрито объркване от думите му. – Но... какво ако аз и той сме две различни личности? Ако аз всъщност не съм той? Склонна ли си да повярваш в това, Нора?
Попита той, фокусирайки се върху нея, разглеждайки всяка малка реакция, изписана по лицето й, която да му подскаже какво точно се случваше в главата й и дали реално погледнато не го мисли за пълна откачалка, както той самият нарече Вивиан. Може би с нея си приличаха много повече отколкото на него му се искаше и точно затова му бе трудно да си го признае.
- Тази жена... за която мисля... тя ме е създала, когато първото ми „аз” е умряло.
Довърши той и изпи останалото съдържание от алкохола в чашата си. Без да губи никакво време, Майкъл наля следващо и отпи още една глътка. В този момент бе готов на всичко, за да забрави за тази истина, да продължи да вярва, че е един обикновен човек, с минало и бъдеще, с настояще. Не искаше да се чувства толкова изгубен в собственото си тяло и това го побъркваше.
- А колкото до Винс и Вивиан... мисля, че не само ще разбере, но и ще го види. Нима не забелязахте глупакът с камерата, който ви снима?
Опита да се засмее той, макар опитът му да не бе от най-успешните.
Майкъл не спираше да мисли за напълно разбитата си, унищожена представа за перфектния свят, в който живееше и че вече нищо не бе останало от нея. Само отделни парчета, които да му напомнят, че някога е имало нещо.

TEMPLATE BY [You must be registered and logged in to see this link.] OF ATF.