Bar Rafaeli

by **Vincent.** Съб Ное 16, 2013 4:42 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Vincent.** Нед Ное 24, 2013 6:48 pm

Топлите есенни лъчи пропълзяха бавно през спуснатите завеси, вхърляйки меката си светлина в цялата стая. Винс сбърчи леко нос, събуден неприятно и миг по-късно отвори очи. Когато и да си легнеше, все не беше доволен. Погледна към възглавницата до себе си, но тази сутрин като по чудо бе празна. Значи Нора бе решила да прекара нощта в нейното си легло. Сви рамене, без изобщо да се заинтересова за причината и се изправи, влизайки в банята. Изми зъбите и лицето си, а няколко минути по-късно вече се бе облякъл. Чувстваше си тялото странно схванато, сякаш цяла нощ бе спал на земята. Трябваше да помоли Нора да го разтрие по-късно.
Беше твърде рано, за да й звъни, за това се отказа и остави обратно телефона на плота. Изчаквайки кафемашината да загрее, погледна през прозореца към нейната къща. Защо вестника още си седеше пред вратата й? По това време обикновено вече го бе прочела от първата до последната страница. Отново не се учуди, а пое кафето си и включи телевизора. Докато даваха реклами за поредната зърнена закуска, мислите му го накараха да се подсмихне. Кога ли пък е очаквал, че отново ще се съгласи на връзка. И то, забелязвайки горчиво, дори нямаше нужда мис Ню Йорк да му казва, че трябва да бъдат моногамни. Вече бе изчукал достатъчно от жителките на Балестрино и вече дори не изпитваше интерес към тях. Беше се отдал само на едно, като се има предвид, че доста хора гледаха скептично на всичко това. Всички, освен Майкъл. Какво ли щеше да прави без най-добрия си приятел. Единственият, на който можеше да се довери.
Грабна ключовете от масичката, остави празната чаша в мивката и се запъти към колата, която го чакаше покорно на моравата до къщата. Смигна на кмета, който също излизаше за работа и отключи автомобила. Настрои набързо радиото и натисна педала за газта, отпускайки се на седалката. Някак животът му бе станал твърде спокоен .. плашещо спокоен. Приличаше на типично затишие пред буря, само дето изчезващите туристи си бяха все така .. хм, изчезнали. Поклати глава, когато бе споменат отново подобен случай по радиото и паркира пред бара. Слезе, заключи колата и се запъти към заведението, усмихвайки се на колегите си.
-Лорън. - поздрави барманката, с която работеха рамо до рамо и се подпря на бара - Как се справя моето момиче?
-Млъквай, Паркър. - врътна очи тя, но само секунди по-късно му се усмихна - Липсваше ни снощи. Майкъл и онази докторка, как й беше името, Нора? Да, снощи бяха тук, пийнаха по няколко и после си тръгнаха.
Винс оправяше кафемашината, когато тази неизвестна информация достигна до ушите му и се закова рязко. Опита се да не изглежда чак толкова изненадан, но нотката в тембъра на гласа му май го издаде, когато повтори неразбираемо.
-Не помня към колко беше, но сякаш водеха доста задушевен разговор. - повдигна вежди барманката - После станаха и двамата се запътиха на някъде. Тази Нора .. не излизаше ли с теб, по принцип?
Паркър затаи дъх, но знаеше, че той никога не си позволява емоциите му да изплуват на повърхността. Махна с ръка, с крива усмивка, сякаш казваше, че няма нищо подобно. Лорън го погледна скептично, сякаш много добре знаеше, че туко що я бе излъгал. Помоли да каже на шефа, че е болен и излетя преди да е казала каквото и да било.
-Само си втълпяваш. - изсъска тихо, докато палеше колата и тръсна глава.
Нямаше как да са прекарали нощта заедно. Майкъл .. точно той никога нямаше да му го причини, колкото и да е бил пиян. Имал е възможност да го направи, но никога не се бе възползвал. Знаеше го, по дяволите, беше сигурен до мозъка на костите си. Но защо тогава това го човъркаше толкова много? А и Нора също не би го направила, не и с най-добрия му приятел. Може би не я познаваше толкова добре, бяха заедно от толкова кратко време, но все пак .. Имаше това достойнство.
Спря пред къщата й и слезе от колата, приближавайки се бавно. Вестникът все още си седеше пред вратата, оставен от момчето, което ги разкарваше. Паркър си пое въздух и почука, отброявайки секундите, докато вратата се отвори. Но дори и след трите минути, не се чу и звук дори отвътре. Може би бе в някоя приятелка? Само дето .. тя нямаше приятелки тук. Набра номера й, докато се качваше отново в колата. Включи се гласовата поща и побърза да затвори, нямаше за какво да оставя шибано гласово съобщение.
Защо му трябваше да се затормозява с всичко това? Беше ясно, че има някакво логично обяснение, не беше възможно някой да върти нещо подобно за гърба му. Или беше? Не, не, беше изключено. Нито Нора, нито Майкъл щяха да се осмелят. Стисна челюсти, преглътна бавно и подкара автомобила към черния път, който водеше към така любимото му място. Чувстваше се невероятно жив, когато идваше тук. Беше сам, нямаше кой да му пълни главата. Точно както трябваше да бъде, а не да се подлъже за втори път на жена и да допусне нещо подобно да се случи.
Езерото спеше спокойно, слънчевите лъчи се отразяваха като кристали по повърхността му. Само песента на няколко птички отекваха, губеха се някъде сред клоните на дърветата. Остави колата малко по-надолу и слезе, приближавайки се към стар бял дънер и седна върху него, оставяйки се на порива на лекия бриз. Вдиша дълбоко от влажния въздух. и притвори очи, усешайки как слънцето нежно гали лицето му. Да, ето как щеше да премисли нещата, преди да отиде при Майкъл. Той щеше да му каже истината.

by **- n.o.r.a.** Нед Ное 24, 2013 7:39 pm

Нора се събуди от изгряващите лъчи, а когато погледна кой е до нея, определено не беше Винс, знаеше какво бе истината, знаеше и че не бе успяла да преспи с Майкъл и не само защото осъзнаваше напълно истинските си чувства към Винс, а и не искаше да затормозява Майкъл въпреки, че отново щеше той да бъде виновен,но след това щеше да излезне истината яве и никой нямаше да страда от това повече, единственото което искаше в момента беше да разбере той самия какво е чувството от това, да бъдеш наранен по този начин, дори и това значеше, че самата тя щеше да страда малко. Прехапа устната си докато събличаше внимателно дрехите на Майкъл, а след това просто облече якето си, като му написа една бележка вседно просто „Съжалявам” и след като изми лицето си и оправи косата си излезна от апартамента качвайки се директно в асансьора, само се надяваше, че Майкъл действително нямаше да помни какво точно се бе случило нощес между им, въпреки че нищо не себе случвало.Те просто бяха разговаряли, тя му разказа за Винс той за онова момче, не бяха правили нищо лошо. Нора преглътна излизайки асансьора и излезна от жилищната сграда спирайки такси пред нея.Качи се даде си адреса и не след дълго беше пред къщата си, забеляза че Винс не бе у тях, но минавайки през бара не бе успяла дори да види колата там.
Въздъхна леко докато прибираше вестника от стълбите и влезна в къщата като остави вестника на масата, започнала да се чуди къде действителност беше той. Влезна в банята събличайки дрехите си и хвърляйки ги в коша за пране и пускайки водата се пъхна под душа. Врялата вода се спусна по тялото, което я болеше цялото, на места бе сигурна, че в мига, в който се погледнеше в огледалото щеше да намери ужаса, оставили сините по лицето й. Добре Вив беше прекалила, определено трябваше да внимава къде и как я удря.. Нора затвори за миг очи замисляйки се, че в мига, в който видеше Винс сигурно това щеше да е края им, поне за сега.. Въпреки, че не искаше изобщо да го лъже искаше просто да му каже.. да му каже, че Майкъл просто се бе погрижил за раните й, поговориха си и накрая просто повечето алкохол и умората ги бе повалила, но знаеше че само това трябваше да направи, само това и след това след малко скандали може би щяха отново да се сдобрят. Нора отми от тялото си, мириса на алкохол и цигарен дим от бара и спря водата увивайки тялото си сбялата хавлия излезна от банята, вглеждайки се в отражението на огледалото в стаята си, под окото й можеше да се намери синина, която определено скоро нямаше да избледнее, на брадичката й също бе избила, на няколко места Вивиан бе успяла да й докара някой друг кръвоизлив.
Брюнетката преглътна леко, като минаваше с пръстите си по наранените места и поклати глава докато бършеше тялото си, облече дрехите си и остави косата си мокра усещайки се къде можеше да намери Винс. Въздъхна обличайки якето си и излезна от къщата тръгвайки към гората, последния път, в който самата тя бе искала да остане сама с мислите си беше отишла на езерото, момичето се запъти натам, като бе пъхнала ръцете в джобовете си. На моменти се чудеше действително дали искаше да изрече тази лъжа.. дали наистина искаше да нарани някого, когото очевидно обичаше..Нор действително се замисляше дали имаше смисъл от всичко това, от тази болка, все пак може би от кратко, но Винсънт беше показал, че до някаква степен може да бъде сериозен.
Момичето навлизаше все по навътре в гората, докато не започна да вижда отблясъците на езерото в далечината, пое си нова доза въздух, която сякаш й бе адски необходима, за да може да продължи да диша преди да се доближи достатъчно и да го види така замислен седнал на дървото.. Поклати глава решена да не казва нищо за момента и се приближи към него, като ръката й погали гърба му преди да застане лице в лице и да се вгледа в прекрасните му ириси.
-Защо си се скрил тук съкровище? – попита тя , като ръката й леко мина по коляното му, а пръстите й се завъртяха лекичко там. Опита се да се усмихне като прехапа устната си. – И защо си избягал от работа, ако смея да попитам?

by **Vincent.** Пон Ное 25, 2013 9:43 am

Сдържа се да не прехапе устна, когато усети допира на ръката й върху тялото си. Греховно усещане, което пък му носеше невероятна наслада. Впи очите си в нейните, издишайки бавно въздухът, който сякаш се бе задържал минути в белите му дробове. Погледът му отново пропълзя бавно от устните й надолу, достигайки до там, до където слънцето го заслепяваше и доста деликатно скриваше всичко. Колко удобно само. Паркър поклати глава, вглеждайки се в очите й. Съмненията му така се бяха вкопчили в съзнанието му, че този път изобщо не изпита желание да я придърпа в обятията си, както обикновено. Но можеше ли да се довери? Ами ако всичко беше някаква случайност и сега се тормозеше без да има причина? Езикът му премина бавно през долната устна, все така без да откъсва поглед от нейния. Не трябваше да показва каквато и да е емоция. Рано или късно щеше да разбере какво се е случило.
-Имах нужда от .. - пое си дълбоко въздух, за миг чудейки се какво да каже - От малко тишина, спокойствие.
Откъсна очи от лицето й, вторачвайки се в езерото. Слънчевите лъчи все така галеха лицето му, милваха го нежно. Колко възможни маски може да има човек? Една, две .. пет, десет? Крие се зад тях, сменя ги постоянно. Представя живота си по един начин, а всъщност е коренно различен. Това всъщност може ли изобщо да се нарече живот? Едва ли. Един измислен театър, в който публиката е само онзи, който всъщност играе. Заплита се сам в собствената си илюзия и в даден момент, открива , че нищо около него не е реално.
Откакто бе дошъл в Балстрино, преди толкова години, веднага се бе сприятелил с Майкъл. Бяха все още тинейджъри, млади и още толкова глупави. Но си бяха допаднали, макар и съществените различия помежду им. Развихряха се нощем, чудейки се каква глупост по-напред да направят. Никога нямаше да забрави колко пъти бяха прониквали в чужди домове, само и само да обърнат всичко с главата надолу и след това безследно да се покрият. Всяка една простотия се бе запечатала в съзнанието на Паркър и едва сега го осъзнаваше. Само не можеше да проумее защо си позволява подобни мисли, в крайна сметка нали нищо не се бе случило? Поне за момента .. или поне така се успокояваше.
-Ами ти? - отново вдигна поглед към нея, накланяйки глава - Какво прави снощи? Сутринта те нямаше при мен.
Опита се да се усмихна, докарвайки някакво подобие на усмивка, а веждите му се извиха въпросително. Ако не друго, то поне нямаше нужда някой да разбира за терзанията му. Всяка истина изплуваше наяве, дори да беше и след години. Ако усетеше, че Нора го излъже, то определено щеше да си поговори с Майкъл. Нямаше да позволи подобни авантюри зад гърба си. Най-малкото се надяваше, че най-добрият му приятел не би му забил нож в гърба.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 25, 2013 10:12 am

Нора присви леко очи срещу него.. А въпроса му, нека си признаем никак не я бе изненадал.. Беше сигурна, че друго едва ли го интересуваше в момента, а освен държанието му, само погледа му го издаваше. Нора много добре знаеше какво следваше сега, едно дълго обяснение, което щеше да си е чистата истина, но в нея щеше да вмъкне една малка лъжа, която щеше да разбие със сигурност всичко между тях.. А след това.. след това дори не искаше да си помисля какви щяха да са им отношенията, дали действително щяха да са по – зле от колкото в началото, въобще щеше ли да успее да издържи без да му каже истината ? Да му каже, че просто е добавила лека промяна в цялата истина?
Брюнетката преглътна докато все така впиваше погледа си в неговия, дори когато самия той отклони своя. Докато самата тя не се обърна заглеждайки се в езерото. Къде беше снощи? Ами на две определени места, но знаеше, че въпреки, че бе нощувала в Майкъл нищо не се бе случило между тях...а сега..сега щеше да нарани Винс, а потърпевш щеше да е Майкъл.. разбира се колко удобно се нареждаше всичко, но не й за нея..Вивиан явно наистина добре бе намислила всичко, с един куршум всички круши щяха да паднат от дървото и нямаше да остане един не наранен. Може би освен нея. Нор въздъхна като поклати глава, все още чудейки се дали въобще искаше да го направи, можеше ли да събере тази смелост? Не. Това си беше истината не можеше, но трябваше. Двете неща бяха коренно различни и сега сама трябваше да се справя с това, което щеше да последва. Момичето прехапа устната си вглеждайки се в езерото.
-Ами.. отидох в бара, но се натъкнах на скъпата ти бивша, която доста добре ме подреди, разбира се можеш да благодариш на Майкъл поне за това, че бе там и я разкара.. – започна притваряйки леко очите си, е това поне си беше истината, но това никак не я успокояваше, не я облекчаваше по никакъв начин. – Останах с него и изпихме по няколко питиета, а след това предложи да се погрижи за сините и отидохме у тях.. – допълни тя, но сега въпроса беше дали изобщо имаше желание да продължи, защото лъжата й щеше да докара наистина грозни сцени, които едва ли биха били приятни на някого от двама им.
-Говорихме си и преди да се усетя... вече почти не бях на себе си... а на сутринта се събудих в леглото му. – завърши тъмнокоската е действително поне не му го бе казала директно, а точно в този момент тя не знаеше какво да му каже повече, също така не знаеше и каква реакция можеше да очаква сега от него.. А тези две неща сякаш секваха въздуха й и я караше да замръзне на място без да смее да се обърне и да го погледне. – Съжалявам, Винс.. наистина не исках... – едва ли оправданията щяха да й помогнат, но поне можеше да опита, поне бе направила това, което се искаше от нея. Но все така гледаше езерото, защото знаеше, колко лесно бива хваната когато лъже, а точно сега.. точно в този момент от разяснението тя не му казваше истината, а онова допълнение, което дори не се бе случило.

by **Vincent.** Пон Ное 25, 2013 11:30 am

Паркър за миг затвори очи и стисна челюст. Вдигна рязко глава към нея, като в очите му за миг премина онази искра на разочарование, болка и ярост. Търсеше в очите й някакъв знак, че го лъже .. че всичко това е само някаква солена шега. В съзнанието му кънтяха думите й, но сякаш ги чуваше някъде отдалеч. Вдигна ръка, за да спре извинението й. Не искаше да чува повече. Защо, защо по дяволите, съмненията му винаги бяха истина? Всичко, което му каза го докосна толкова дълбоко, че усети как някой го хваща за гърлото и впива нокти все по-дълбоко.
Изправи се, направи няколко крачки към езерото, обръщайки й гръб. Прокара ръка през косата си, все още невярвайки на всичко това. Искаха от него да бъде само с една? Ето затова той самият не го искаше. Беше преглътнал толкова изкушения, откакто бе с Нора, а сега .. сега просто му се доказваше, че всичко това е илюзия. Думи като 'любов' и 'приятелство' просто не съществуваха. Абсолютна илюзия.
-Той ми е приятел, Нора. - извъртя се и гласът му бе почти като шепот - Точно с него ли? Защо?
Гледаше я, сякаш напълно съкрушен от новината. Паркър никога не бе слаб. Винаги се бе държал на положение, но сега? Чувстваше се толкова предаден, напълно сам. Защо точно Майкъл? Защо бе избрала него? Не можеше ли да го нарани по друг начин? Хиляди въпроси се завихряха в съзнанието му, но на никой нямаше отговор.
Изсумтя, преглъщайки за пореден път гнева, който толкова брутално се впиваше във вените му.
-Махай се. - отново прошепна, докато изражението му се променяше с всяка секунда - Просто се махни от тук.
Сякаш бе глупак, стъпил на ръба на пропастта. Искаше му се да удря, да крещи. Но знаеше, че няма смисъл от нищо това, единствения който щеше да му отговори, беше собственото му ехо. Тя искаше да го види точно такъв, слаб и наранен.
Затвори очи, обръщайки й отново гръб. Щеше да изключи всяко свое чувство, майната им на всички. Но преди това щеше доста добре да се сбогува с Майкъл. След това щеше да ги остави и двамата, явно Вивиан бе права за всичко. И тя, като всички останали боклуци, не заслужаваха нищо.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 25, 2013 12:13 pm

Ако я бяхте попитали преди месец може би... щеше да каже, че се чувства прекрасно след всичко, което се бе случило, щеше да каже, че е изпълнила точно това, което желаеше.Но сега, сега се чувстваше ужасно постъпката си. Нора стисна очи и не му каза нищо повече, не знаеше какво може да му каже.Обичаше го нали? Но пак въпреки всичко го бе направила, бе го наранила и го виждаше във всяка мимика, която излизаше на лицето му, а това й беше достатъчно. Нямаше смисъл точно сега да седне да му се извинява или нещата щяха да станат още по – лоши или нещо друго щеше да се случи. Както и знаеше, че точно сега не е момента да разговаря с него по какъвто и да е било начин, той самия не го искаше, а тя нямаше смисъл точно в този момент, да насилва нещата.Може би след няколко часа или ден- два? Може би нямаше да може и да издържи толкова дълго, че да не му каже. Нор просто поклати глава и му обърна гръб, като не искаше точно в този момент да му се заяжда или нещо подобно... Какво трябваше да му каже?
-Виж.. не знам защо и как, но не мисля да се оправдавам и обвинявам алкохола.. няма смисъл от това. Но поне за едно не съм те лъгала, какво изпитвам към теб. – каза му тя, като не посмя дори да го погледне в очите. Добре наистина не трябваше да го лъже, трябваше просто да заебе този скапан план, но вече бе прекалено късно и го бе направила. Тъкмо когато реши, че наистина трябва да го послуша и да си тръгне тя не го направи , просто се върна няколко крачки към него.
Мислеше си, че я познава, че можеше да разбере когато се опитва да лъже, но ето...сега си личеше кой кого познаваше, след като господина не бе прозрял дори начина на изговаряне, онзи лек трепет, който се появи когато му каза къде се е събудила. Действително Нора дори не се бе пъхнала под одеялото му, бе спала над него. Въздъхна и поклати глава като прехапа устната си.
-Сега виждаш ли как се чувства всяка, всеки път когато я нараниш, Винс? Виждаш ли, колко лесно може да те нарани някого, към когото имаш чувства. – започна Нора, прехапа устната си и притвори за миг очи, действително всичко това се случваше, заради целите на Вивиан. Момичето въздъхна леко и поклати глава.
-Виждаш ли, Вивиан ми е сестра Винс... не исках да те нараня, не иска правя нещо от това...но ето сега знаеш „Защо?”- и въпреки всичко дори това й признание, не я накара да се чувства по – добре.

by Sponsored content

Bar Rafaeli

Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli

Re: Bar Rafaeli