Голямото езеро

by **orion·** Съб Ное 16, 2013 5:45 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **- n.o.r.a.** Нед Ное 17, 2013 4:09 pm

Нора беше решила, че й трябва някакво облекчение, не знаеше какво точно, но седейки в хола гледайки тъпо телевизора, й дойде гениалната идея да иде до магазина да вземе бутилка вино и да се разходи из гората и да разгледа дали има нещо интересно. Момичето стана и се облече като сложи бързо жилетката си и излезна от къщата заключвайки вратата, пое си глътка въздух като сякаш се замисли дали е добра идея, но не се отказа. Тръгна към близкия магазин огледа виното, и тъй като не си намери нещо което да й хване окото взе първото което видя, отиде до касата усмихвайки се на жената, добре действително се опитваше да бъде мила с тези хора, какво толкова им пречеше да се опитат да бъдат малко по – разбрани. Все пак Нора не можеше да свикне от днес- за утре с техния начин на живот. Момичето плати бутилката с вино, и излезна от магазина разпечатвайки я , харесваше новите бутилки, който не бяха с тапи, за да се мъчиш по два часа отваряйки една бутилка..
Чудеше се сега на къде, когато хвана някаква патечка в гората, колко по интересно можеше да стане, все пак кой по това време можеше да реши да се разхожда из гората, нямаше да я хванат да пие, а още по – малко някой да й направи забележка за каквото й да е било, все пак нито беше малка нито даваше на някой да контролира живота й. Никой не си го беше позволил, докато отпиваше от бутилката момичето мислеше за така добрия си съсед. „ Какъв му беше проблема?” В действително Нора днес се бе опитала да се държи с него добре, но явно той не бе погледнал на думите й по този начин съдейки по държанието му. Момичето се ядосваше все повече и повече, отпиваше отново и отново от бутилката.. Как можеше наистина да дойде в този град? Да очаква каквото и да е било от него? А най – вече да се опитва да се впише, когато беше толкова по – различно от всичко тук? Влизаше все по навътре не знаейки в действителност къде ще я отведе тази пътека. Беше й интересно, но в същото време, от студа, който бе изпитала не оставаше нищо, след всяка алкохолна глътка. Нека подчертаем Нора не държеше на алкохол, беше рядко явление да я видите да пие или да се държи по този начин, но определено всичко това й идваше в повече, а нищо не намираше за което да се хване и да й помогне в случая.
Вървейки осъзнавайки как малко по – малко се бе подала на алкохолното опиянение, пред очите на тъмнокосата се бе разкрила гледката на явно местното езеро. Е поне бе намерила нещо хубаво тук, но колкото повече седеше и се оглеждаше мислеше, толкова по – бързо свършваше бутилката, и в мига в който бе решила да се върне да си намери още, опитвайки се да хване някой тон, на някаква по – скоро измислена песен от колкото реална чу онзи дразнещо познат глас зад себе си.
-Има и такива дни, не само ти имаш нужда да разпускаш – заяви му тя като престъпваше от крак на крак размахвайки пръст срещу него. – Интересно ми е само в повечето случай ли си задник или по природа си такъв – отстъпи крачка на зад без да забележи, че зад нея се намира паднал клон, който не бе забелязала и да се препъне в него, а дупето й да тупне в студеното езеро. Нора изпищя ядосано, като за тръска ръце..
-Защо когато си наоколо не ми се случва нищо хубаво?

by **Vincent.** Нед Ное 17, 2013 5:15 pm

Винс я гледаше с насмешка, повдигнал въпросително вежди. Засмя се, когато малката госпожичка се препъна на някакъв клон и най-удачното, което направи, бе да падне във водата. Поклати глава, приближивайки се и се надвеси над нея, подпирайки се на коленете си.
-Стига, ти сериозно ли? - наклони глава настрани, като все още се подсмихваше- Това не е най-добрия начин да ми привлечеш вниманието, нали знаеш?
Не изчака отговора й и я хвана за ръката, помагайки й да се изправи. Нощта вече се бе спуснала, а с това бе връхлетял и студения вятър. Съблече суитчера си и го подаде на Нора, присвивайки устни. Не че имаше навика да си дава дрехите на този и онзи, но дори и 'силната' мадама не можа да скрие потреперващото си тяло. В Балестрино нощите бяха твърде студени, за да се търпят. Особено пък ако си мокър.
-Няма нужда да се разболяваш, при положение, че живееш в непосредствена близост до мен. - разби всякакви илюзии Паркър, подмятайки иронично и махвайки с ръка. - Виж, това може и да помогне.
Вдигна шишето от земята, отпи глътка и когато усети неприятния вкус на виното, сбърчи неодобрително нос. Това момиче определено не знаеше какво да пие. Ако се разчуеше в града за тази случка, то тя със сигурност нямаше да се впише. Кой нормален човек, идваше сам при езерото и започваше да пие? Най-малкото, щеше да падне във водата, както впрочем направи, но със сигурност щеше да се удави.А още по-малко, когато бе вечер. Всички знаеха какво се случва в гората през нощта, неслучайно изчезваха толкова много хора, особено туристи.
Дори и да познаваше местността толкова добре, дори Винс не се чувстваше сигурен. Хвана Нора под ръка, врътвайки очи и се запъти към пътеката. Изобщо не беше добра идея да си седят там, с пияната си съседка и хапливото си отношение.
-Може би си прекалено непохватна. - отбеляза Паркър, като Нора едва не се спъна и се наложи да я задържи на крака - Но пък си крайно очарователна. Да не би да са пропуснали да те научат как се ходи?

by **- n.o.r.a.** Нед Ное 17, 2013 6:20 pm

Нора присви очи срещу него, ама той сериозно ли. Защо точно той трябваше да се окаже тук? Не можеше ли поне веднъж от както е тук да се натъкне на някой друг? Все пак все още не бе намерила общ език с този мъж и следейки случките едва ли щеше да намери. Всичко сякаш бе все по – объркано от всякога е добре нека не отричаме, че Нора едва ли имаше представа за какво става въпрос в момента, но никой не й беше виновен, нито аз нито вие. Все пак никой от нас не й наливаше виното от бутилката в устата.. Нито пък я накарахме да се налива и сега да има нужда от неговата помощ, да неочаквано, но дали от желание или без него й я бе дал... Нора въздъхна като спря и се запъна буквално като магаре на мост. Опитваше да разбира и възприема както трябва думите му, но уви й беше малко по – трудно от обичайното.
Премлясна лекичко и присви очите си опитвайки се да се държи напълно сериозно с него.
-Така й не ми каза, защо по дяволите си такъв задник? Толкова ли е неотложно да бъдеш такъв? – попита го тя, като се засмя лекичко, сега опредено не я интересуваше много как щеше да й отговори или защо щеше да й го каже, едва ли и на сутринта щеше да помни много какво се бе случило, а най – лошото беше, че главата й определено нямаше да я накара да бъде свежа като краставичка.
-Знаеш ли заслужаваш една бутилка в главата, заради начина си на държание.. а теб сигурно е трябвало да те научат как да говориш с хората, не зависимо от къде са – заяви му тя отново, да определено нямаше никакъв смисъл в начина й на говорене, дори не знаеше защо си правеше труда да говори с него за това, или пък защо изобщо се опитваше по някакъв начин..
-В действителност, не знам защо изобщо се опитвам да водя каквито и да е било разговори с теб, май не си заслужава особено, след като след две минути отново ще се усмихнеш с насмешка.. да.. – поемайки въздух се обърна и тръгна по пътеката като продължаваше да замята един през друг краката си определено нямаше да успее да стигне така до къщата, а и не знаеше дори къде се намира.
-Добре предавам се... изобщо не знам къде сме. – заяви му тя нацупвайки се леко

by **Vincent.** Нед Ное 17, 2013 6:41 pm

Винсънт просто я наблюдаваше, едвам сдържайки се да не се ухили отново. Пияна жена - каква по-иронична гледка можеше да бъде. И то не каква и да е жена, а такава каквато претендира да бъде много над тях. Уж от Ню Йорк, а сякаш за първи път виждаше алкохол.
Преплиташе краката си, опитвайки се да стигне до някъде, но единственото, което й разбираше докато говореше, бяха някакви отделни срички, коя от коя по-странно усукана.
-Да, захарче, всички като теб така казват. - врътна очи, при поредния й опит да прозвучи нормално и отново я хвана под ръка- Ще те закарам у вас и ако обичаш спри да се дърпаш. Или те оставям тук.
Не я изчака да отговори, а буквално я хвана здраво за бедрата и я преметна през рамото си. Знаеше, че от цялото клатушкане, стомахът й едва ли щеше да издържи, но не му пукаше. Не беше длъжен да седи тук цяла нощ и да й слуша пиянските изблици. Имаше къде къде по-приятни занимания, като например онази Кейт, на която не бе звънял от доста време. Да, всъщност точно това щеше да направи. Един бърз, удовлетворяващ секс и приспивателното му бе готово.
След хиляди уговорки, удари по гърба му и обиди, накрая Нора се отказа да се бунтува. Така или иначе нямаше избор. Едва когато стигнаха къщата й, я пусна на земята и бръкна в джоба на дънките й да извади ключа. Не можа да го направи сама, тъй като дори не можа да го разбере какво й говори.
-Отивай в леглото. - многозначително я погледна, посочвайки й спалнята - Нямам намерение да ти бъда детегледачка.
Но Нора така и не направи никаква реакция. Просто го гледаше, с някак разфокусиран поглед, който все пак беше до някъде оправдан. Точно преди да го повтори, Паркър не усети как я дръпна към себе си и впи устни в нейните. Не знаеше защо, просто изпита някаква странна нужда да усети устните й върху своите. Ръката му автоматично се обви около врата й, а с другата придърпа тялото й към своето. Езикът му се заигра с нейния, в някаква еротична, интимна игра. Усети как в корема му се заформя онзи приятен трепет на възбуда и я избута от себе си.
Задъхан, отстъпи крачка назад. Какво го беше прихванало? Той и госпожица Ню Йорк? Нямаше начин.
Отстъпи още няколко крачки назад, избърза устата си с ръка, а след това се засмя подигравателно.
-Ето, виждаш ли. Просто не можеш да ми устоиш.
Затвори вратата след себе си и изтича към своя апартамент, все още чудейки се на своя акъл. Тази жена така го изнервяше, че даже не беше за вярване. А той дори я бе целунал ! Време беше за леденостуден душ, който да му опресни малко мисълта.

by **- n.o.r.a.** Нед Ное 17, 2013 7:37 pm

Нора остана в средата на стаята като замръзнала, буквално не знаеше какво трябва да каже, как да отговори или най – малкото знаеше какво да направи или какво се очакваше от нея. Въздъхна леко и изтри устните си, до колкото беше способна на това, определено трябваше да иде и да си вземе един студен душ, да се почувства добре, да не мисли за него и всичко щеше да е на ред. Особено след като се сгушеше в топлото легло и заспеше, а на сутринта нямаше да помни нищичко от това.
Тръсна глава стигайки криволичейки до стаята си, а от там събличайки дрехите си и захвърляйки ги някъде из стаята влезна в банята пускайки студената вода, определено само това щеше да я спаси от продължаването на този световъртеж. Момичето се пъхна под душа, като седна на земята и се сви изтръпвайки от студената струя на водата. И да ето го момента, в който Нора осъзнаваше, че колкото й да отричаше целувката му й бе харесала малко или много, но едва ли щеше да си го признае, а сега й минава разни идеи през главата, който й се струва достатъчно добри, а след това винаги можеше да се оправдае, с пиянството си...или пък не просто можеше да му каже какъв задник е в действителност, но беше доказан факт, че сигурно до днес го бе казала повече от 20 пъти и никой не й бе обърнал внимание, файда от това да му го каже отново. Момичето излезна от под душа спирайки студената струя вода, като усещаше ума си много по – буден. Определено не й трябваше да пие и въпреки всичко на Нора й влетя страна идея в главата, като излизайки от банята отиде до гардероба облече се и присви очите си виждайки, че в скъпия й съсед лампите още светеха. Момичето излезна от къщата все още леко заваляйки крачката, но бе много по – добре в сравнение преди няколко минути. Чувстваше как тялото й все още бе леко замръзнало от студения душ, но й това щеше да отмине важното беше, че сега се чувстваше добре.. Мина през двора като се запъти към дома му, качи се по стълбите на къщата като този път дори не си направи труда да почука на вратата, а направо влезна вътре присвивайки очите си, влезна в хола, като забеляза няколко разхождащи се шишета от бира. Мъже, какво по – добро можеха да направят. Пое си дълбоко глътка въздух и чувайки го да се разхожда някъде из къщата, тръгна по звуците. Влезна в стаята му и го видя присви леко очи и се приближи към него, като дори не се замисли преди ръката й да се срещне с кожата му и да го зашлеви така както трябваше да го направи преди няколко минути.
-Ти си най – дразнещото и най – отвратително същество, което съм срещала. И следващия път не се осмелявай да ме целуваш, защото няма да минеш само с шамар.

by **Vincent.** Нед Ное 17, 2013 7:57 pm

Е, добре, нека си признаем - шамара определено стресна Винс, имайки предвид, че и преди бе ял някоя и друга плесница от недоволна любовница. Хвана ръката й рязко, пропускайки думите й покрай ушите си. Коя беше тя, че така си бе позволила? Можеше да прави каквото си поиска, когато си иска и както го иска. Ако беше мъж, сега вече щеше да я е смачкал от бой, но тъй като не беше .. му оставаше една последна опция. Която сякаш му се видя най-приятна и най-изгодна.
Както я бе хванал малко над лакътя, отново я издърпа грубо към себе си и за втори път тази вечер впи устни в нейните. От тялото му все още се стичаха капки вода, което правеше целувката още по-приятна. Тялото й бе топло в сравнение с неговото, доста измръзнало от студения душ.
Ръцете му се преплетоха около кръста й, надолу към дупето и накрая в повдигна върху ниския шкаф, озовал се в голяма близост до тях. Пръстите му доста ловко се покатериха върху бедрата й, насочвайки се към копчето на дънките й. Откопча го и набързо я освободи от всяка една дреха, която му пречеше да достигне своята цел. Устните им не се откъсваха, езиците им се преплитаха отново в еротичен танц. Онази топка, която отново се заформи ниско долу в стомаха на Винсънт, беше още по-гореща. Но този път щеше да й се отдаде, напълно и истински.
-Не тук. - изсумтя тихо Паркър, прегърна я и я остави на леглото, прехапвайки устна.
Кърпата, която бе на кръста му, падна на земята и миг по-късно, устните на Нора и Винс отново се събраха. Целуваха се диво, точно като седемнадесет годишни, криещи се и бягайки от някой. Пръстите на Паркър откриха търсената точка, онова женско съкровище, което принципно пазеха така умело. Но той много добре знаеше какво точно да направи, така че слабото й телце да се извие под неговото в опиянение и желание.
Да, определено знаеше, че не бива да го прави. Та той даваше всичко, само и само Нора да си събере багажа и да се върне в шибания Ню Йорк. А в момента какво правеше? Наслаждаваше се на всеки един сантиметър от кожата й, целуваше я страстно. Това не беше ли точно обратното на неприязън?
Я, стига Паркър. Изпсува наум и продължи с това, което правеше най-добре. Да чука, без да се замисля какво ще бъде след това. И какво ако никога повече не му проговореше? Поне щеше да бъде поредната цифра в червения тефтер на Винс. Така или иначе, той никога не се вълнуваше относно отношенията си с жени, с които бе прекарал една забавна нощ. И тази нямаше да е по-различна.

by Sponsored content

Голямото езеро

Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро

Re: Голямото езеро