Maybe the rain is our tears during our cloudiest hours , and the thunder and lightning are sounds of our hearts breaking.

Идеалистка , момиче , което обичаше да държи всичко под контрол ... Иначе , откачаше. Образно казано , разбира се.Заедно с това вървеше и силното чувство за притежание.Би държала дори и непотребното до себе си , стига да задоволява това чувство.Мечтателка - да , но и в същото време бе и една огромна реалистка. Да , речем че винаги разсъждаваше над нещата , дори и те да бяха повече от нелепи. Оглеждаше хубаво ситуацията и тогава започваше да философства.Приказлива е до толкова , че може да говори цяла вечност без да спре и не би се уморила , а да не говорим ,че не би дала думата на отсрещния , дори и той да не се интересуваше от казаното от нея.


''За да се излекуват по-добре от порока , те смятат , че е необходимо да го изучат , а единственото ефикасно обучение е практиката''

Бутилката от шампанско ''Брут Империал'' с червен печат стоеше празно върху малката масичка от лявата страна на леглото , празна като чашата за шампанско до бутилката и чашата за шампанско на масичката от дясната страна.Всичко наоколо изглеждаше празно.До нея , изпънат и неподвижен , с ръце над главата , лежеше слаб , фин мъж , на малко повече от двадесет - няколко години по-възрастен от нея самата.Очите му бяха затворени и останаха затворени , когато тя отметна своя край на завивката на цветя , надигна се енергично , пъхна крака в пантофи ,обточени с кожа ,загърна розов копринен пеньоар около фигура , в която всичко - гърди , корем , бедра - бе доста изобилно изваяно и се запъти да надникне през спуснатите пердета.
Ако бе погледнала джобния си бележник - календар от Оксфордския университет , щеше да забележи , че в този късен следобед в края на октомври , слънцето трябваше да залезе в 16.50 часа.Предишната неделя бяха върнали времето с един час назад и нощите , както се казва,настъпваха бързо.Тя винаги бе имала затруднения с това местене на времето напред-назад , докато не чу онази песничка по радио Оксфорд: ,,Към лятото смело напред/от зимата бягай назад''.Тя и хареса.Но навън вече бе паднал здрач , доста подранил , и дъждът неспирно потропваше и почукваше по стъклата.Асфалтът бе бляскаво-черен и отразяваше кръг оранжева светлина от уличната лампа насреща.
Когато беше в отделенията,един ден от нейния клас ходиха да рисуват пейзаж на Темза , и всички момичета и момчета нарисуваха реката синя.Само тя - не. И учителят прекъсна урока (точно по средата) и заяви , че малката Шер единствена сред тях има око на художник по рождение.Защо ли ? Защото Темза може да бъде също така сива или бяла , кафява или зелена , или жълта - всъщност всеки цвят ,освен онези малки квадратчета тъмно или светло синьо , кобалта или ултра марин , в които всички са потопили мокрите си четки .Затова , моля,нека всички започнат отначало и да се опитат да нарисуват цветовете такива , каквито ги виждат,и да не обръщат внимание на картичките и атласите.Тоест , всички освен Шер , защото Шер бе оцветила водата в черно.
И сега улицата под нея блестеше в черно ...
Да-а.
Сякаш всичко бе черно.
Шер загърна тънкия пеньоар около себе си и усети ,че той е буден,че я наблюдава и че навярно мисли за жена си - или за някоя друга жена.Защо ли просто не му каже да изчезва от леглото и , а също и от живота и?Дали всъщност тя няма нужда от него повече, отколкото той от нея ?Преди време не беше така ...

Но все пак това са само частични спомени , така че ...

.....