Vincent's place

by **Vincent.** Съб Ное 16, 2013 7:54 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Съня на Винс бе грубо прекъснат от нечии крясъци и рязко отвори очи. Потърка ги сънливо, обърна се на другата страна и погледна през прозореца. Кмета отново даваше някакви напътствия на работниците си и изобщо не си пестеше гласовите възможност. Дали изобщо имаше осем ? Май беше време някой да му направи съвсем уместна забележка за ранния час, в който бе решил да си изпълнява задълженията.
-В единствения ми почивен ден. - измърмори тихо Паркър, изправяйки се от леглото.
Протегна се, тъй като тялото му се бе схванало от неудобната поза цяла нощ и се запъти към банята. Наплиска лицето си, колкото да може горе-долу да отвори очи и се изнесе към кухнята. Пусна кафемашината да загрява, като дръпна пердето на прозореца, вглеждайки се в къщата, която бе в непосредствена близост с неговата. Зачуди се дали малката мис Ню Йорк бе успяла да се справи с бушоните миналата вечер. Макар и да го бе помолила, той все пак бе отказал. Явно все пак някой се бе погрижил, щом имаше ток. В крайна сметка, самият той не беше длъжен нали? Никога не се бе налагало да ходи по задника на някой, още по-малко на някоя самонадеяна кокона от големия град. По-скоро тя трябваше да се научи на някои правила тук. Като например, да не се разхожда вечер сама?
Иронична усмивка изви устните на Паркър, докато си вадеше чаша от шкафа. Мушна я в кафемашината и натисна бутона за дълго кафе. Подпря се на плота, прокарвайки ръка през косата си, когато чу как младото момче, което отговаряше за това, оставя вестника пред вратата му. Лениво се запъти натам, грабна го и отново влезе навътре. Ароматът на прясно кафе се бе разнесло из цялата къща, придавайки й любимата му атмосфера на мързелива неделна утрин. Хвана чашата, отпи няколко глътки и се настани на удобния, мек диван. Погледа му премина през заглавията във вестника, където се оповестяваше за нов изчезнал жител. Напоследък сякаш дори бяха зачестили тези странни събития. И шерифът, и детектива уж работеха неуморно, но резултата беше нулев. Дали нямаше някой психопат сред тях, който ги изтребваше без да му мигне окото? Нямаше да се учуди, повечето психотрилъри се развиваха именно в такива отдалечени градчета.
Захвърли вестника на ниската масичка и отпи отново от кафето си. Какво ли щеше да прави днес? Освен факта, че щеше да се наслади на почивния си ден с няколко добре подбрани филма, то какъв друг избор имаше? Можеше да отскочи до съседния град, имаше нужда от някои нови придовки, но определено няколкото мили не му звучаха особено примамливо.
Приближи се отново до прозореца в кухнята, където успя да забележи Нора. Определено не изглеждаше 'свежа като краставичка'. Изчака погледите им да се засекат и когато това стана, вдигна леко чашата си за поздрав, усмихвайки се мистериозно.

by **- n.o.r.a.** Съб Ное 16, 2013 8:33 pm

Нора не беше успяла да мигне почтии цяла нощ, направо се чувстваше като парцал, с който бяха измили пода. Разните звуци, които толкова досадно я смущаваха цяла нощ, а да не говорим и за мъката която беше преживяла с тези свещи. Е поне до край беше остановила, че съседа й е пълен задник, но нито съседите можеше да си избере нито каквото и да е било в този град, чувстваше се наистина като пришалец, а това което чуваше нощно време, я плашеше до смърт, е после някой да дойде да й обясни как щеше да успее да мигне по някакъв начин цяла нощ. Момичето прехапа леко устни, като се изниза от леглото, дейстивително не знаеше дали въобще беше успяла да поспи и половин час. Преглътна леко като свали дрехите си и влезна в банята, надяваше че душа ще я освежи и най – накрая щеше да се почувства добре, но едва ли щеше да се случи. Момичето се пъхна под грещия душ, който й подейства така сякаш се размразяваше от ледник. Беше умряла от студ, без бушони нямаше и топлина в скапаната стая, а сега топлата вода й действаше като, че ли малко по успокояващо, сякаш й помагаше да се успокой и да премахне яда си от снощното спречкване със съседа й . Момичето остави топлата вода да се стича по тялото й, докато не сложи шампоан на косата си измивайки я, и изплаквайки я обилно с топлата вода, а след това се усмихна сякаш вече беше напълно спокойна и никога не се бе случвало нищо. Освен, че усещаше умората по - силно от всякога, а съня сякаш искаше да я накара да се върне обратно в леглото и да прекра целия ден там.
Нора обви тялото си с халата излизайки от под душа, а след това спря водата като се загледа в огледалото сушейки косата си, намаза лицето си с крем, а излизайки от банята сякаш й залипсва отново големия град, определено нямаше нищо от онова, тук. Беше толкова тихо, като гледаме от гледна точка на колите и на непрекъсните клаксони... тук можеше да чуеш примерно вика, на кмета напътствайки някого, но не й разбонтували се граждани в задръстване. Момичето облиза леко устната си, като поклати глва, определено трябваше да свикне със всичко това, не виждаше никакъв друг вариант нито изход...
Въздъхвайки, Нора извади чифт анцуг и тениска, обличайки бельото си тя облече и долнището, последвано от тениската. Сложи едно горнище и извади почти изсъхналата си коса отгоре му. И се запъти към кухнята, за да си направи кафе. Мразеше това, не беше сигурна, че ако включеше сега кафе машината нямаше отново бушоните да дадът на късо, момичето си пое глътка въздух и в момента, в който сложи чашата и натисна бушона, поглеждайки през прозореца, засече погледа на така любимия си съсед и леко поклати глава присвивайки очи. Но като започна да си мисли, работещия телевизор, включения лаптоп в контакта и кафе машината не направиха нищо друго освен да натоварят всичко, и бушоните отново да заминат. Нора се засмя някак тъжно и въздъхна, добре последен опит щеше да направи с него, пък ако й откажеше, можеше да помоли кмета да направи това. Момичето прехапа устна и оставяйки чашата с кафе на машината, обу маратонките си и прекоси двора стигайки до съседската врата, почука на нея и въздъхвайки го изчака да отвори..
-Добре, моля те бъди добър и оправи бушоните... - да ви кажа, това беше наистина нещо ново, за по – малко от двадесет и четири часа чухме Нора да каже цели два пъти „ моля”
Момичето леко повдигна глава вглеждайки се в очите му и се усмихна леко на криво

by **Vincent.** Нед Ное 17, 2013 3:20 pm

Шибани бушони! Оставаха му две минути до победата, когато тока отново изчезна и плейстейшъна умря жално. Колко още пъти трябваше да играе на тоя баскетбол, докато бие шибаната игра? Хвърли ядно джойстика на дивана и се изправи, запътил се гневно към входната врата. Точно я отвори със замах и едва не се сблъска с така 'любимата' си съседка.
-Ще бъда добър, когато откъсна всички кабели, стигащи до твоята проклета къща. - почти не избухна Паркър, избутвайки я от пътя си.
Странно, как можеше една игра да го вбеси до такава степен? А, да. Детското в него едва ли някога щеше да го напусне, а и не му пукаше особено. В крайна сметка се забавляваше. Ядно закрачи към стълба с кутията, отвори я отново със замах и завъртя два от бушоните. Толкова ли беше трудно? Накрая щеше да й напише бележка с инструкции и да й я лепне на вратата. Поне нямаше да идва през десет минути при него, със своята фалшива усмивка и да го моли да й оправи тока. Той хубаво щеше да оправи, но определено нямаше да е тока.
-Толкова беше трудно, че се наложи да викам подкрепление. - иронично подхвърли към Нора, която го наблюдаваше любопитно. - Сега можеш спокойно да се прибереш и да си пуснеш всички онези женски глезотии, заради които отново ще си седим без ток.
Врътна очи и я подмина, влизайки в къщата си отново. Не знаеше защо се почувства така екзалтиран от случилото се, но пък му подейства доста освежаващо. Отдавна никой не бе успяла да го подразни, а новата госпожичка направо му бе бръкнала под кожата. Колко интересно.

Деня му премина както обикновено, пълна скука. Беше се разходил до бара, в който работеше, уж за една бира, а накрая станаха четири. Все същите хора, все същите разговори, все същите клюки. Динамика, до немай къде.
Вече се бе свечерило, когато реши да посети езерото, идеално място да остане сам, необезпокояван от досадни съседи, молейки го да оправи бушоните. Изпи и последната глътка бира, остави няколко долара на бара и си тръгна, потупвайки по гърба стария Джон, който всеки път така пиеше, сякаш му е за последно.
Тръгна по пътеката измежду дърветата, които вечер си изглеждаха злокобно страшни. Въпреки факта, че познаваше този път като дясната си ръка, всеки път се оглеждаше настрани. Особено когато беше пеш, а не с колата.
Точно докато преосмисляше отново и отново желание си за женска плът тази вечер, чу нечии глас да се опитва да хване някаква тонация, на някаква измислена песен. Стария Джон не можеше да докара толкова писклив глас, така че го изключваше като идея. Прокрадна се измежду гъстите клони на борчетата и погледна посока езерото.
-Не може да е истина. - измърмори недоволно, виждайки така познатата фигура и тръгна към нея - Виж ти, госпожичка Ню Йорк, пияна до козирката. Масло за очите ми.

by **- n.o.r.a.** Нед Ное 17, 2013 10:06 pm

Хайде сега нямаше как да се дръпне, просто някак си не искаше да го направи, всичко в него сякаш я привличаше в момента, като магнит и даже не бе сигурна, дали е от него или от алкохола, който малко или много все още й влияеше. Но просто не искаше да се отдръпне от него.
Тялото й леко се изви под него, а ръцете й минаха по гърба му, оставяйки следите си по него, бавно и по един интересен начин това й се харесваше, даже не знаеше защо, но всеки допир до кожата му пробуждаше в нея, едно странно привличане към този мъж, който до преди няма и пет минути не можеше да диша и би направила всичко възможно само и само да седи надалеч от нея, а ако можеше даже нямаше да има желание да дишат в една стая.. но ето сега някак си седеше и сякаш всяка една нейна извивка се докосваше и напасваше с неговите, така както не го бе чувствала до сега.
-Нали, знаеш че това е най – голямата грешка която правим ? – попита го тя, откъсвайки устните си от неговите, някак дори без желание да го направи, искаше просто да усеща устните му по един странен начин, който сякаш имаше за цел да я побърка. Притвори за миг очи, а от устните й се откъсна поредната въздишка, тялото й трепереше, а сърцето й сякаш изскачаше извън нея, някъде където се чувстваше по – спокойно.Нора преглътна тежко, наистина знаеше че това което беше на път да направи нея правеше нищо повече от поредната в леглото му, нямаше и да я направи, но някак си не можеше да се спре, просто го искаше..
Искаше това да се случи не зависимо как щеше да изглежда в този момент. Тялото й тръпнещо сякаш за допирите му, леко се отъркваше повдигащо се в неговото, а устните й намериха неговите, езичето й леко намери пътя си през меките му устни намирайки неговия, повличайки го в една тяхна необяснимо влудяваща игра, сякаш се заплитаха стараейки се да влудят отсрещния повече от колкото можеха да си помислят, че може да се случи.
И ето момента, в който Нора осъзна, че той беше прав, беше привлечена от него, не можеше да му устои, и всичко това го доказваше.
Доказваше й колко лесно бе паднала в капана му, ако дори беше и капан, чудеше се за секунда дали той самия се усещаше какво правеха в момента. Но го искаше...искаше колкото и да е трудно, да повярва тя го искаше..
-И въпреки всичко ти си оставаш най - досадния и влудяващ съсед.- откъсна устните си от неговите прошепвайки срещу тях, а ръцете й бавно се прокрадваха по тялото му, намирайки всяка извивка по него, описвайки го леко и по един бавно влудяващ начин, сякаш беше художник и рисуваше по кожата му, тръпнещи за най - красивия момент от картината..ръцете й бавно се изкачваха и спускаха, а устните й търсеха отново и отново неговите за онези интимни и сладки целувки, които я караха да изтръпва и да се моли като наркоман за още от своята доза.

by **Vincent.** Пон Ное 18, 2013 12:58 pm

Докато пръстите му шареха по цялото й тяло, впивайки се жадно в дупето й, устните му се извиха в лека усмивка, откъсвайки се от нейните.
-Грешка, която си заслужава. - прошепна тихо, намествайки се между бедрата й.
Плановете му за вечерта бяха абсолютно същите, но явно не и със същата мадама. И въпреки това, изобщо не се и замисляше. Както винаги просто се отдаваше на момента, без да го интересува какво щеше да става след това. В крайна сметка, нали именно това искаше? Плътско удоволствие, обвито в умопромачителен секс.
Тялото му отдавна бе реагирало на всяко докосване, ясно показвайки, че отдавна е влязло в ритъм, превключвайки на еротична вълна. Дишането му се бе ускорило, сърцето му биеше яростно в гърдите. Пръстите му се спуснаха бавно през корема й, докосвайки го нежно и продължиха към бикините й, лишавайки я от тях. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че можеше да се усети топлината и нарастващия електричен ток между тях.
-Ти си най-влудяващата жена, която познавам. - думите излязоха като стон от устните му, откъсвайки се измежду зъбите му, които рязко се впиха в ухото й.
Завъртя я, озовавайки се той отдолу и с едно плавно, бързо движение проникна в нея, усещайки я толкова влажна. Устните му се спуснаха към врата й бавно, дразнейки я леко с език. Спря се малко над гърдите й, забързвайки движенията си. Чувстваше се толкова възбуден, топката в стомаха му пращаше енергия в слабините му. Нора определено му действаше доста игриво. Още първия път когато я бе видял, си бе представил как я чука. А и всички знаеха, че Винсънт Паркър винаги получава това, което иска.
С едно рязко движение отново се завъртяха, слабото телце на госпожица Норт се озова под неговото, без да прекъсват така приятното си занимание. Беше бързо, диво, грубо. Точно както му се харесваше, без да се лакоми много много. Тежкото им дишане изпълваше цялата стая, стените попиваха всеки стон. Какво ли не бяха виждали ?
След още няколко резки прониквания, Винс усети как тръпките по гръбнака му плъзнаха из цялото му тяло, изпълвайки го с онова неповторимо чувство. Трябваха му още няколко секунди, преди да се стовари върху леглото, изтощен от случилото се. Дишаше на пресекулки, опиянен от мощния оргазъм, който бе изпитал. С нищо друго не можеше да сравни това удоволствие.
Понадигна се на лакти, подсмихна се на Нора и се изправи, подавайки й дрехите от земята.
-Значи алкохола ти действа доста странно, а? - вдигна вежди въпросително, докато устните му бяха все така извити от лаконичната усмивка.
Вдигна кърпата от земята, премятайки я на рамото си. Значи щеше да се наложи отново да влезе в банята, колкото и да не искаше да отмива мириса на секс от тялото си. Досега не му се бе случвало нещо подобно, но определено си заслужаваше.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 18, 2013 2:23 pm

Добре, въпреки че Нора осъзнаваше колко тъпо бе постъпила, как се бе подала на нещо, което не трябваше да се подава, не можеше да отрече колко много й бе харесало. И въпреки това, може би щеше да си замълчи, нямаше да говори за това, нямаше да обръща внимание на това.Нора поклати с глава, като по никакъв начин не из коментира, това което беше казал. Облече дрехите си и прехапа устната си. Ами сега какво? Не трябваше да се чувства така към него нали? Но изпитваше едно странно и силно привличане към него, което я дразнеше все повече и повече, защото не трябваше да е така, не можеше да е така! До преди няколко часа дори не искаше да говори с него, а сега какво ?
-Няма значение, как ми действа алкохола, защото повярвай ми, но едва ли ще се повтори това. –вижте сега можеше да го казва, но определено не се чувстваше така, защото със сигурност щеше да подаде отново рано или късно.. Въздъхна леко поклащайки глава, искаше й се да го погледне отново, но не го направи просто излезна от стаята му и сякаш си отдъхна. Е нямаше как да го избягва, защото рано ли късно отново щеше да го види, а определено щеше да е рано, все пак живееха един до друг, деляха един двор.. Дори не беше сигурна какво можеше да направи, за да промени това, което се бе родило в стомаха й.. Да именно говоря за онези пърхащи досадни неща, които се появяваха в следствие на чувства, зараждащи се в нея. А тя не ги искаше! Искаше просто да не се бе случвало нищо от това. Момичето прекоси двора и влезна също толкова бързо в къщата, колкото й бе излезнала мина през банята, за да си вземе още един душ и се струпали в леглото изморена от всичко, което й се бе случило тази вечер имаше чувството, че определено нямаше да може да избегне всичко, което се бе случило. Момичето притвори очи опитвайки се да заспи, но сякаш съзнанието й се връщаше преди броени минути, когато ръцете на Винс се разхождаха по тялото й, карайки я да тръпне и да търси още и още от ласките му. Определено щеше да й е адски трудно да си го избие от главата. Момичето въздъхна леко, като се насили да заспи и след половин часове въртене и сучене в леглото най – накрая се отпусна и заспа.

Будилника звънеше, но на Нора определено не й се ставаше, не искаше да става още преди да е отворила очите си, усещаше главоболието, което щеше да я мъчи цял ден. Отвори едното си око поглеждайки към часовника осъзнавайки в действителност колко бе закъсняла, а след това и другото ставайки рязко от леглото, което й донесе още по – голямо главоболие.Момичето се вгледа в отражението си виждайки колко подута и недоспала изглеждаше. Влезна в банята освежи се набързо, облече се и слагайки очила, за да скрие сините кръгове излезна бързо от къщата хвърляйки тайно погледа си към съседната, но не го видя.. може би наистина се чувстваше различно след снощи, но за нейно добро щеше да е, ако не го показваше. С бърза крачка стигна до центъра, а от там влезна в заведението и първото нещо на което попадна погледа й беше той. Прехапа устната си и си пое дълбоко въздух, като тръгна уверено за да си поръча онази така прекрасно освежаваща доза кафе.
-Искам кафе, моля те. Но гледай да е достатъчно силно и ободряващо – каза му тя, като се опитваше да звучи достатъчно далечна и уверена в това, че не й пука особено.

by **Vincent.** Пон Ное 18, 2013 2:52 pm

Винсънт я проследи с поглед докато излизаше, след това сви рамене и влезе в банята. Добрия стар душ винаги му действаше успокояващо, независимо дали бе прекарал дълъг работен или туко що се бе търкалял в леглото. Добре че не плащаше сметките за вода, иначе нямаше да може да си позволи дори поддръжката на малката къща. В най-скоро време трябваше да се вземе в ръце и да си намери друго уютно местенце. Беше събрал достатъчно пари, за да се пренесе в по-голяма къща. Излезе набързо от банята, подсуши се и се скри под завивките. Съвсем скоро трябваше да става за работа и осъзнавайки това заспа без никакво колебание.

Както се и очакваше, утрото беше далеч по-тежко от вечерта. Никога не си набавяше достатъчно сън и се чувстваше като премазан с тир. Надигна се трудно, прозявайки се широко и погледна към часовника. Имаше повече от половин час, така че имаше време да си направи любимото му домашно кафе. Това в бара изобщо не му беше по вкуса. Пусна кафемашината и докато я чакаше да загрее, влезе да си измие лицето. Погледна се в огледалото, като спомените от предната нощ го връхлетяха. Сви устни недоволно, врътвайки очи. Защо му трябваше да чука съседката? Беше правил секс с много жени, но с никоя от тях не делеше общ двор .. и бушони. Дано и тя се правеше, че нищо не е станало, иначе не знаеше как щеше да се оправи с поредната недоволна девойка, очаквайки нещо повече от него. И двамата бяха възрастни в крайна сметка, нямаше нужда от драми нали? Бяха решили да си легнат заедно и дотам. Оттам насетне всеки си продължаваше живота по старому.
Изпи кафето си почти на един дъх, опита се някак да подреди косата си и излетя от къщата, завързвайки пуловер на раменете си. Сутрините в Балестрино бяха доста хладни и тази не правеше изключение. Докато чакаше колата да загрее достатъчно, на няколко пъти разтри ръцете си, пръстите му бяха като вкочанени. Погледа му разсеяно се втренчи в прозорците на Нора и когато се усети, че пак се бе замислил, тръсна недоволно глава. Тя нямаше да си въобрази нищо нали?
Влезе в бара с усмивка, поздравявайки колегите си и отново си пусна кафе. Е, добре, определено щеше да заспи ако не се дрогираше с кофеин. Изведнъж усети странна нужда за цигара, но мъките, които бе изпитал докато ги откаже, тотално го накараха да забрави. Не искаше да започва отново, и без това едвам бе стигнал до тук.
Докато се смееше на поредните нервни изблици на една от сервитьорките, оплакваща се, че тока й спрял същата вечер, погледа му бе привлечен от толкова добре познатата фигура. Значи все пак бе дошла 'случайно'.
-Какво толкова си правила снощи?
Ухили се подигравателно, като гласа му не подсказваше нищо друго, освен незаинтересованост. Много добре знаеше как всеки слухти в заведение, старайки се да изкопчи някоя нова клюка. А Паркър не изгаряше от желание всички да разберат с кой е прекарал нощта.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 18, 2013 3:19 pm

Момичето поклати с глава като чу въпроса му, ами какво беше правила ? Нищо особено, може би малко не присъщи неща за нея... и той много добре знаеше какво бе правила, за това май нямаше да е нужно да му се обяснява като девственица. Въпреки, че й се искаше да каже какво бе правила, защото не само тя явно се опитваше да се прави, че нищо не се е случило, е може би на него му се получаваше много по – добре, от колкото на госпожицата, която като, че ли все още не можеше да разбере и да възприеме каква огромна грешка беше направила и в какъв капан бе паднала... Определено капана беше голям и щеше да съжалява съвсем скоричко за действията си.
Погледна отново към него, като леко присви устни и погледна настрани като се опитваше по всякакъв начин да спре да мисли за случилото се снощи.
-Някак си не смятам, че те интересува какво ‘толкова’ съм правила снощи. Въпреки, че не правих нищо, което не си видял през прозореца си. – една леко иронична усмивка се показа на лицето й, въпреки че определено не й бе до усмихване, все по лошо чувство се зараждаше в тялото й, потърка леко челото си опитвайки се да успокой леко главоболието, вече нямаше търпение да иде в кабинета и да вземе от онези хапчета, които в този случай й се струваха като вълшебни, помагаха й толкова много, въпреки че Нора страшно рядко се напиваше или имаше нужда от тези хапчета.
-Ами ти, какво си правил толкова снощи, че изглеждаш като премазан от тир? – попита го тя на свои ред, все пак да не си мислехте, че нямаше да се опита да прикрие това, което се случваше в нея, да именно онова объркване имам в предвид. А дразненето от това ставаше все по – голямо, как можеше да усещаща нещо точно към него? КЪМ него разбирате ли? Та тя не го познаваше, още повече, че той беше най – отвратителния и дразнещ човек, който бе срещала. И определено нямаше да излезне нищо хубаво от това, което щеше да се случи между тях. Да се случи между тях ли? Ама защо изобщо си мислеше нещо такова? Нищо не можеше да се случи между тях, Нора не искаше да се случва нищо помежду им? Нали? Да точно така, щеше да спре да обръща внимание на това, електричество което минаваше по кожата й, когато беше в близост до него.. щеше да спре да мисли за онази топка в стомаха й, докато чуваше гласа му и усещаше близостта му.. да щеше определено да си избие всичко това от главата й. Нямаше да позволи на тези мисли да продължават да я тормозят, защото не бяха реални и бяха един огромен плод на въображението й, което сякаш си правеше огромна и ужасна шега с нея.

by **Vincent.** Пон Ное 18, 2013 4:30 pm

Паркър повдигна незаинтересовано вежди, подавайки кафето на Нора. Е, добре, първите изречения не бяха минали както бе очаквал, но пък какво толкова му пукаше? Сега тя бе клиент, а както винаги казваше шефа му - 'Разговор с клиент- винаги с усмивка.' Все още не беше забравил колко пъти му се е искало да фрасне някой, а е трябвало съвсем спокойно да стиска зъби зад бара, правейки се, че нищо не е станало. Беше време работодателя му да го повиши, и без това му беше обещал отдавна. Ако ли пък не, накрая той щеше да изяде целия бой, който се бе насъбрал във железните нерви на Винс.
Сдържа се да не врътне очи, ей така защото собствените му мисли го дразнеха, а за сметка на това си плясна някаква измислена усмивка. Най-малко му беше до любезности толкова рано сутрин, и то с обект, с който бе правил секс предната вечер.
И каква беше цялата тая история около Виван, така и не можеше да проумее, че няма смисъл вече да бъдат заедно. Така де, никой в града не ги приемаше вече като двойка, най-малкото защото Винс не полагаше никакво старание да прикрие факта, че чука половината гражданки. А госпожица Флеминг си бе навила на пръста да го върти на шиш всеки път. Секса с нея беше идеален, защо трябваше да прецаква всичко с шибани разговори след това?
Не че се оплакваше и от снощното си завоевание, но поне единственото нещо, което го свързваше с Нора беше двора. Нямаше никакви емоции, никакви чувства .. просто доброто старо чукане, което ти докарва мускулна треска на следващия ден. А по-приятно чувство едва ли имаше.
-През прозореца? - ухили се подигравателно Винс, облягайки се на бара и навеждайки се към нея - Захарче, освен лаптопа, има ли нещо друго, което ти влиза между краката, докато си седиш на спалнята, особено в онези скучни вечери, когато те виждам така самотна?
Сви устни, колкото да не се засмее гръмко и поклати глава. Е, да признаваше, че на моменти си беше пълен простак, но така му беше удобно и щом така му изнасяше - според него нямаше никакъв проблем. Не разговаряше с кралицата на Англия, нали?
-Аз ли? - наклони глава, взирайки се в очите й - Нищо особено, обикновеното. Започва да ми писва вече от едно и също.
Намигна й заговорнически, когато зад него мина другия барман и захапа пластмасовата бъркалка.
Разговора им определено не беше от най-приятелските, нито пък от най-интересните. Щяха да продължават да се закачат уж невинно, като никой около тях нямаше да може да схване дълбокия подтекст. Накрая Паркър щеше да изгуби търпение, тъй като не се славеше с такова, а Нора щеше да се почувства засрамена. Да, обичаше да си прави прогнози на деня и , може би за съжаление, в повечето пъти излизаше дяволски прав.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 18, 2013 5:15 pm

Нора го гледаше взимайки чашата от ръката му, като изцъка леко и едва ли не зяпна при думите му, ама той сериозно ли ? Ама наистина ли се мислеше за толкова оригинален? Знаеше, че точно колко лесно можеше да приключи този разговор, но беше ли способна да се засрами до толкова ? Може би да, може би не. Нора изцъка леко като се приближи към него.
-Виж какво.. може би теб трябва да попитаме кой влиза между крака ми освен лаптопа ? – попита го шепнейки, след това махна очилата си и му намигна леко, фръцвайки се излезна от бара, доволна до някаква степен от себе си. Може би нямаше да му направи кой, знае какво впечатление, но определено това я накара да се почувства по – добре.
Нора прекара по – голямата част от деня си в кабинета продължаваше да преглежда документи, докато не попадна на едни, които се оказаха колкото и интересни толкова и стресиращи. Няколко часа по –късно Нора разбра, за какво точно ставаше въпрос, имаше нужда да иде да хапне и да обмисли нещата. Минути сякаш не минаваха, Нора не видя Винс отново в бара, но се срещна с един много очарователен индивид, който освен така наречената изоставена се оказа и нейна сестра. Всичко беше толкова като гръм от ясно небе, че Нора действително не знаеше какво да направи, но определено, Нора в момента бе някак ядосана на Винсънт, не че можеше да намери точната причина за това. По – скоро това, което се бяха разбрали с Вивиан, много щеше да й помогне, за това да се почувства може би малко по – добре от всичко случило се. Въпреки, че действително колкото й да не си го признаваше Нора наистина харесваше Винсънт и сякаш се чувстваше използвана въпреки, че за него със сигурност си беше точно това. Нора бе сигурна, че Вивиан е достатъчно добра актриса, за да й се върже, че иска отново да са заедно, а и самата в себе си бе сигурна, че може да се прави, че не познава сестра си , поне докато Вивиан не напуснеше театрално сцената и не оставеше всичко напълно в ръцете на Нора.

Момичето се прибираше няколко часа по – късно след срещата със сестра си, мина през банята и си взе онзи бърз душ, а десет минути по – късно седеше и отпиваше от чашата с уиски, наблюдавайки кога ще се появи Вивиан, а когато я видя, просто трябваше да изчака точно толкова колкото й бе нужно, за да го накара да я вкара в леглото си отново. Тридесет минути по – късно Нора минавеше покрай двора влизайки отново без покана или без да уведоми никого в къщата на съседа си, като се провикна. Следващите сцени ви бяха до болка ясни нали? Но Нора и Вивиан изключително добре играеха всичко, което бяха намислили. Сега просто оставаше Вивиан, да зареже Винс окончателно и да си тръгне, а Нора да продължи с това, което трябваше ...

by **Vincent.** Пон Ное 18, 2013 7:11 pm

Е, добре, две кучки бяха решили да направят, как бе .. а, да - 'капан'. Колко очарователно, имайки предвид факта, че не беше особено трудно на Винс да се сети за какво иде реч. Коя, в крайна сметка себеуважаваща се жена, би напуснала толкова бързо сцената, без дори да се позаинтересова коя е другата? Недоизпипан план, който буквално накара Паркър да се вбеси, присвивайки очи срещу Нора, тъй като другата госпожичка се беше изпарила като дим.
Не можеше да се озове в по-банална ситуация. Малката мис Ню Йорк бе толкова разочарована, защото нейния принц я беше изчукал, както не я бяха чукали досега и вече очакваше той да й падне на коляно, обяснявайки се в любов. Е, добре, не беше ли смешно? Живееха в свободна държава, можеше да чука който иска и когато иска. Очакваше се да се случи подобно нещо, все пак не живееха в особен голям град. Всеки знаеше дори майчиното мляко на другия.
-Ако си решила да ми обясняваш какъв задник съм, по-добре си спести думите и се връщай там, от където си дошла. - думите му излязоха като съскане през стиснатите зъби, вадейки си с трясък бира от хладилника - Голями актриси станахте всички.
Отвори рязко бутилката и след няколко големи гълтока, извади кутия с цигари от един от шкафовете, захапа филтъра на една и я извади. Запалката лежеше кротко на барплота, сякаш очаквайки своето участие в целия цирк. Тютюневия дим изпълни дробовете на Паркър, който от толкова време жадуваше именно за това.
Единственото, което не можеше да проумее и заради което се вбесяваше, бе защо изобщо си бяха направили труда да му правят подобна постановка? Сякаш му държаха сметка за нещо, за което нямаха никакво право и преспокойно можеше да ги прати и двете на майната им. Майкъл определено щеше да го потупа подигравателно по рамото. Грабна гърлото на шишето и го пресуши до последната капка. Имаше нужда от още една.
Извади си още и се обърна отново към Нора, приближавайки се бавно, присвил гневно очи.
-Защо си още тук? Искаш още ли? Чукането явно ти допада, а малка лисичке?
Ироничната усмивка изви устните му, правейки го доста странен, нищо общо с веселяшката му физиономия. Е , всеки човек си имаше някаква граница на поносимост и когато някой я прекрачеше, наяве излизаха демоните.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 18, 2013 7:28 pm

Наблюдаваше го внимателно очевидно, че беше ядосан и как нямаше да е , току що го бяха зарязали, все пак нормално беше да й бъде бесен. Нора въздъхна леко и се размя , разсмя се на всяка една негова дума..
-Виждаш ли, не си задник, няма да ти го обяснявам. В същност може и да си, но ти и сам го знаеш достатъчно добре – заяви му тя, като продължаваше да го наблюдава как се налива, и въпреки това на нея и стана гадно, за това което бяха направили. Въпреки, че той сам си беше виновен.
Нора го слушаше чувайки и последните му думи действително нямаше какво да му каже, беше я яд.. може би се надяваше, че малко или много той не бе задника, за който се представяше. Но това, че предната вечер, не само, че бе спал с нея, ами дефакто тогава все още е бил със сестра й?Колкото й да го харесваше може би нямаше как да не направят това с Вивиан... И въпреки това, не знаеше как трябва да постъпи в момента. Беше й леко гузно, заради всичко, защото онези пеперуди в стомаха й я тормозеха. Но трябваше да продължи започнатото. Все пак, беше обещала на Вивиан да не се подава на чара му, да не се оплете напълно в мрежите му, а й ако сега се влюбеше в него, то тогава как щеше да успее да направи онова, което сестра й бе измислила за Майкъл?
- Няма как да си по – голям задник и да флиртуваш с някого, да спиш с него когато очевидно си с някой друг.Това е подвеждащо , разочароващо и не е честно! И очакваш да излезнеш чист и без вина от всичко това? За какъв се имаш, за Бог? Съжалявам, но не си.- изкрещя му тя, определено имаше нужда от един силен шамар, който да го свали на земята и да му покаже, че мястото му не е да се прави на Бог, а да бъде човек, и да се държи като такъв.
-Чукането? Може би, но и по – добри са ме чукали, не се надувай, защото има мъже на чиито малки пръсти не можеш да стъпиш. А това, което направи.. е най – долното, с колко още си и изневерявал? Нищо чудно, че те заряза.. – изсмя се тя в лицето му, действително й се искаше да си тръгне, но нещо я държеше тук при него, сякаш я привличаше магнит, който искаше този спор да бъде разрешен, а не да увисне във въздуха.

by **Vincent.** Пон Ное 18, 2013 7:43 pm

Слушаше и просто не вярваше на ушите си. Наистина ли сега си бе направила впечатлението, че той е бесен заради факта, че Вивиан бе излязла така демонстративно? О, определено не знаеше с кой си има работа, а очевидно Флеминг не й бе обяснила особено подробно за странната му същност.
-Не претендирам, че съм Бог, явно все още летиш твърде високо от оргазма, който изпита. - приближи се и отново една не изсъска срещу й - Явно ти все още си влязла в играта, малката.
Не усещаше как отново повишава тон, не можеше да повярва, че така си изпускаше нервите. Но всички се случваше заради факта, че госпожица Норт дори не можеше да разбере защо бе бесен.
-Тази кучка, която си тръгна преди малко, както всеки път, а не остана. - посочи към вратата, без да откъсва поглед от нейния - Никога не съм я лъгал. Отдавна знае за какво става на въпрос, предупредих я още в началото. Много добре е запозната с факта, че съм чукал, чукам и ще чукам нейните така добри приятелки, на които дори не им пука, че я предават по тоя начин. Ти си поредната шибана марионетка, която използва, а ти даже не го осъзнаваш.
Отдръпна се крачка назад, като вече не можеше да сдържа напрежението в себе си. Прокара пръсти през косата си и отпи отново от бирата. Май идеята му беше да се напие и да не му пука колко ще беснее, пък дори и някой да го гризне накрая.
Просто малката госпожичка не можеше да осъзнае колко хитра всъщност е Флеминг. Не го правеше за първи път, да го кара да се чувства виновен, много добре знаеше, че отново ще го изкара извън релси. Но това, което го дразнеше беше как го обвинява него, за това че няма чувства и се мисли за велик, докато тя правеше абсолютно същото.
Да, и това беше напълно очаквано. Всяка жена реагираше по един и същи начин - ти не си най-добрия, с който съм била. Само дето изобщо не му дремеше, нали на него му е било готино. Тялото й определено казваше друго, но както се казва - нека не накърнява женското й достойнство, което и без това бе доста наранено, щом се бе навила да върши мръсната работа на Вивиан.

by **- n.o.r.a.** Пон Ное 18, 2013 8:05 pm

Слушаше го, и леко извъртя очите си, а на езика й беше да му каже, че в действителност да се забърка с две сестри никак не си беше работа и че Вивиан не го е направила поради факт, че си ляга с приятелките й та Нора дори не беше марионетка в играта й. В действителност Нора бе предложила да го изиграят по този начин, тя беше предложила този цирк... и само защото Вивиан се оказа сестра й... притвори за миг очите си, действително не знаеше какво да му каже, не можеше нищо да му каже, само защото Вивиан искаше да си мълчи за сега, че са сестри, но може би, ако се ядосаше от факта, че Вивиан я е ‘използвала’ е тогава може би щеше да успее да затвори страницата, която щеше да отвори ако сега кажеше пълната истина. Беше й адски неприятен факт, че го лъжеше, Нора не беше такава мразеше да лъже,мразеше да я лъжат... мразеше и всички тези детински караници, който я изнервяха достатъчно, че да и прилошее едва ли не. Щеше да се прави, че нищо не знае за театъра на Вивиан и това щеше да е ..
-Слушай сега ... Вивиан, просто не те понася.. три години хъх.. и аз да бях подложена на това три години и аз щях да се чувствам така.. но от друга страна, аз наистина дойдох да поговоря с теб, а това което Вивиан направи, повярвай ми нито съм й марионетка нито ще бъда такава.. Не обичам да си играят с мен Винсънт. – заяви му тя, като скръсти ръце под гърдите си. Даже не беше сигурна, кога залъгваше в момента, да беше си признала, едва ли не, че се бе виждала с Вивиан, но какво от това, това нищо не значеше...
-А и тя знаеше, че си спал с мен.. даже заяви, че си я зарязал, заради мен, за това можеш да не ме пращаш за нейна марионетка. Разбра ли? – на свои ред му се ядоса тя, мразеше да бъде пионка на някой, до сега не бе била нямаше и да бъде. Защото нямаше да позволи на никой, да си играе с нея.. Мъже, защо винаги си мислеха, че са прави както и в момента, опитваше се да излезне напълно невинен въпреки, че не беше. Не можеше да бъде такъв и Нора намираше вината му. А в момента даже се чудеше защо продължаваше да седи тук, а не си тръгнеше.. А да онези скапани пеперуди, който я побъркваха цяла сутрин...
-Виждаш ли, не летя във въздуха, заради оргазми, но може би ти не можеш да забравиш своя. – намигна му тя говорейки съвсем спокойно приближила се на свои ред срещу него. Е не можеше да отрече, че това привличане беше способно да я побърка и да замъгли и без това вече замъглената й преценка.

by **Vincent.** Вто Ное 19, 2013 3:49 pm

Жени. Винаги човъркаха колкото се може по-надълбоко и дори да не бяха прави, тропваха с крак и продължаваха да клатят неодобрително глава. А да, това беше една от причините, поради които Винс не се държеше с тях като с равни. Не го заслужаваха и с тази сцена сякаш му до доказаха още по-ясно.
Изгаси цигарата в мивката, вдигайки поглед към Нора и отвори още една бутилка бира. Да, май съвсем скоро щеше да се отрази на съзнанието му, но какво пък? Толкова пъти се бе зашивал до козирката, че това тук бе като детска игра. Подпря се с лакти на барплота, отпи шумна глътка и извади нова цигара. Не, не трябваше да пропушва отново, но защо не? Сега му беше простено.
-Толкова си заблудена, че дори не можеш да прогледнеш какво се случва около теб. - от виковете и крясъци, сега гласът му се бе снижил до ироничен и дори на моменти циничен - Онази малка кучка Виван, която толкова ревностно се опиташ да оправдаеш, ме познаваше твърде добре преди изобщо да започна да я чукам. Знаеше, че никога няма да бъда моногамен спрямо нея, дори да останеше последната на земята. И, разбира се, че ще знае, че съм те чукал и теб. Трябва да си сляп да не го проумееш ..
Последното изречение го измърмори под носа си, дръпвайки си силно от тютюневото изделие. Е, добре, ако трябваше да си признае - преди му носеше много по-голямо удоволствие. Сега просто караше носа му да се сбърчи от дима и отново я хвърли в мивката. Изправи се, подмина Нора и се настани на канапето, качвайки краката си на ниската масичка.
Флеминг наистина започваше да му лази по нервите. Познаваше я, о и то толкова добре, че бе наясно каква манипулаторка може да бъде. Не й се случваше за първи път да му прави подобни театрални представление, използвайки нищо и неподозиращи девойчета .. които впрочем, точно като Нора, я защитаваха така отбранително, че бе направо смешно.
-Когато си готова да чуеш цялата история, а не само извъртяна от Вивиан, тогава ми прави сцени. - обърна глава и я погледна, като в очите му не се четеше друго освен раздразнение - А сега ме извини, но ако няма какво повече да кажеш, имам мачове да гледам.
Грабна дистанционното, включи телевизора срещу себе си и отпи от гърлото на шишето. Вечерта му бе преминала направо страхотно, наистина трябваше да обмисли преместването си. А и да .. вече определено щеше да заключва входната врата.

by **- n.o.r.a.** Вто Ное 19, 2013 4:24 pm

-Мисля си, че е моя работа на чия гледна точка ще вярвам. И само не можах да разбера кое беше толкова очевадно, че съм спала с теб.. Все тая както и да е.. не ме интересува – заяви му Нора като поклати глава, толкова я дразнеше с цялото си държание, че имаше чувството, че ако поседи още малко тук, ще се пръсне. Момичето излезна раздразнена от къщата като мина бързо през двора влизайки в своята и ядно захвърли якето си на дивана просвайки се върху него. Не можеше да повярва как въобще се бе увлякла по този мъж? А най – лошото беше, че дори и да го харесваше тя го лъжеше.. лъжеше заради сестра си, добре защо трябваше да го направи? Как щеше да го накара да се интересува и да му пука като сега й беше бесен. Нора се изправи и влезна в стаята си събличайки дрехите си ги захвърли в коша за пране, а след това взимайки бялата хавлиена кърпа влезна в банята и пусна горещата вода докато закачаше хавлията , а след това се пъхна под нея. Определено имаше нужда да започне да мисли малко по трезво, да реши какво щеше да направи в действителност, как щеше да го накара да й обърне внимание, да започне да й има доверие, а най – вече да му пука за нея? Определено щеше да й е трудно, но трябваше да изиграе играта добре.. въпреки, че за едно не лъжеше наистина имаше някакви чувства към него..
Да от онези неканените, дошли без предубеждение. Момичето изми косата си и тялото си, а след това врътна кранчетата на душа и излезна подсушавайки тялото си с хавлията, а след това увивайки мократа си коса. Дори не си направи труда да я суши, просто облече бялата тениска, обу късите панталонки и леко подсушавайки я с кърпата се мушна под завивките продължавайки да мисли какво щеше да направи.
Притворила очи и все още размишлявайки, сякаш крушката й светна, щеше да иде там, да го накара да й покаже неговата гледна точка, да се съгласи с него и да говори нормално. Да го накара да се почувства разбран. Да точно това щеше да направи. Момичето скочи от леглото, дори не се облече а направо изхвърча от къщата и претича боса през двора. Определено ако още веднъж днес пребягаше през този двор определено нямаше да й е за пръв път. Момичето почука на вратата му, защото действително не искаше отново да нахълтва, все пак не бе никак правилно да го прави нито първия нито втория път. Подсмихна се леко докато го чакаше да се дотътри до вратата, а когато това стана му се усмихна леко с неудобство и вдигна глава вглеждайки се в очите му.
-Добре, разкажи ми твоята гледна точка, Винс.

by **Vincent.** Вто Ное 19, 2013 4:42 pm

Още не можеше да повярва как някой ще си позволи да му спретне такъв театър. Не за друго, ами поне да го бяха направили както трябва. Как беше онази поговорка - бързата работа, срам за майстора. Не бяха доизпипали детайлите и съответно, Паркър веднага беше надушил какво се случва. Не му пукаше, но пък и мразеше някой да си вре носа в личния му живот. Винаги бе такъв, затворен и студен. Дори пред най-добрия си приятел не обичаше да се разкрива.
Точно когато си мислеше, че вече може да си легне, на вратата отново се почука. Беше убеден, че е Нора, която едва ли бе издържала на възможността да научи нещо ново. Отново онова качество на жените, които нямаше начин да пропуснат подобна възможност. Е, то се беше видяло, че няма да си ляга тази вечер, защо не си намереше компания за останалите няколко свободни часа? След това щеше да иде направо на работа, изпивайки литри кафе.
Погледна я многозначително, когато все пак се оказа прав и й направи път да мине. За миг му се прииска да запали нова цигара, но се сети, че вече нямаше оправдание за пред себе си. По-добре не или пак щеше да се окаже с по няколко кутии в джоба. Посочи канапето на Нора, а той самият седна на една от страничните облегалки на дивана.
-Другият път, когато с Вивиан решите да организирате нещо подобно, срещу когото и да е, първо се увери дали вече не го е правила. - скръсти ръце пред гърдите си и заговори, без да чака втора покана - И както вече ти споменах, още в началото на нашата връзка я предупредих, че никога няма да й бъде верен. И тя се съгласи. Хиляди пъти ме е хващала с друга и пак не се е отказвала от мен. Колкото и да съм й повтарял, че не съм правилния за нея. И да ми идвате двете тук, да ми изфабрикувате подобен цирк .. просто беше жалко.
Вдигна рамене, оповестявайки очевидна истина, наклони глава и се вгледа в очите й. Можеше толкова много да й разкаже за госпожица Флеминг, но както винаги - достойнството му не го позволяваше. Не харесваше долнопробните доносници и едва ли някога щеше той самият да го направи.
-Сега можеш да идеш и да й кажеш всичко, което съм ти казал. - махна нехайно с ръка и се засмя - Нали така правите жените?

by **- n.o.r.a.** Вто Ное 19, 2013 5:14 pm

Нора влезна и не каза нищо повече, просто седна и го изслуша, изслуша това което имаше да й каже.Вгледа се пред себе си, преди да отвърне на погледа му. Наистина се замисляше кой беше правия в случая , може би действително Винс я бе предупредил, може би наистина тя се бе съгласила, но тогава защо продължаваше да бъде с него? Да го зарязва и да се връща? Та това не бе нормално, каквото и да си говорехме.Беше кофти , и до някаква степен и стана гадно за него. Не трябваше да прави това, но нямаше връщане на зад. Вече бе поела по този път и не можеше да се откаже, дори и да искаше в момента.
Нора се изправи и застана срещу него, като леко прехапа устната си, добре какво можеше да му каже? Трябваше ли да му каже каквото и да е било или просто можеше да замълчи и да си тръгне? Да трябваше да си тръгне, но отново не искаше да го прави, искаше да остане при него, дори и да беше такъв задник...
-Добре дори и да е така..и да си прав, да ме е подвела и да ме е използвала като пионка в играта си.. защо ти си търпял това толкова време? Защо самия ти не си я оставил? – попита го тя като прехапа леко устната си, в действителност не знаеше какво можеше да му каже. Повече.. от всякого се чувстваше виновна за това което бе направила и което щеше да направи, но той толкова време си бе играл с жените, бе ги наранявал, карал ги да страдат и колкото й да не й харесваше Нора се бе съгласила да помогне на Вивиан да му го върне..но някак си в момента не искаше да мисли за това, искаше да погледна от неговата страна, а думите му определено й помагаха.
-Толкова ли ти харесва да си такъв? Имам в предвид да си женкар? – попита го тя като се отмести от него и огледа наоколо в действителност не виждаше нищо интересно, всичко можеше да й покаже само колко несериозен беше той, сякаш бе все още тинейджър, и не бе изживял това, което всяко дете изживява в онези години. Може и да беше така, все пак тя не виждаше нищо сериозно в него, държеше се като задник, беше женкар, не можеше да бъде с една.. какво ви говореше това, да именно нищо сериозно. –Защо не се опиташ да бъдеш сериозен, да отговаряш на възрастта си и да бъдеш отговорен? – зададе отново въпрос тя, но сякаш прозвуча малко по – тихичко и въпреки това не й пречеше.. не я интересуваше просто искаше да говори нормално с него.

by **Vincent.** Сря Ное 20, 2013 2:33 pm

Паркър я погледна и за миг му се искаше да й се озъби, обявявайки, че това определено не е нейна работа. Но може би до някъде имаше право. Вече му бе втръснало да си играе на мъж, който не може да изпитва никакви чувства, да бъде напълно безсърдечен към каквото и да било. Сцените, на които бе присъствал, вече не му се струваха така забавни както бе по-рано. Дори не му беше интересно да обсъжда задниците на присъстващите в бара с Майкъл .. Е, добре де, тук май залъгваше себе си. Харесваше му да обсъжда задници. Но пък всичко останало сякаш избледняваше с всяка изминала година, на моменти дори се чудеше защо го правеше.
А Вивиан? Защо не я бе оставил? Тук поне имаше отговор, който очакваше да задоволи любопитната мис Ню Йорк, която така отчаяно се опитваше да измъкне някаква информация за него.
-Виван е от типа жени, за които просто не трябва да се стараеш. - повдигна вежди иронично и се премести настрани, тупвайки върху възглавницата на дивана - Ако се сещаш какво искам да кажа.
Определено нямаше да забрави, когато я бе срещнал за първи път, но сякаш така баналните пеперуди се бяха появили само за миг. После, сякаш със спрей против насекоми, Флеминг ги беше унищожила. Или поне така се чувстваше Винс.
-Защо трябва да ми харесва нещо, което съм? - махна с ръка, но осъзнавайки как бе формулирал изречението, смръщи вежди и се опита да поясни - Искам да кажа .. това съм аз. Не трябва да се държа по различен начин, при положение, че така ми харесва. Това е игра и джойстика е лично мой.
Намигна й заговорнически, след което се изправи, приближи се до вратата и я отвори.
-Мисля, че е време да си вървиш, докторе. - усмихна се любезно и мушна едната си ръка в задния джоб.
Достатъчно откровения за една нощ, нямаше начин да каже каквото и да било повече. И без това се бе хванал как се замисля над думите й, така че определено не му действаше добре. По-добре да си вървеше сега, преди да се наложи да я накара да спре да задава въпроса, а това щеше да стане само ако я вкараше в леглото.

by **- n.o.r.a.** Сря Ное 20, 2013 3:30 pm

Нора се загледа в него за секунда, изслуша всичко което имаше да й каже, може би рано или късно можеше да се промени, в някой от думите си не звучеше толкова убедително . Просто явно всичко беше въпрос на време... момичето се опита да се усмихне, като преглътна лекичко, нямаше да мисли повече за това, като играта на Вивиан, защото действително й се искаше да гледа на това като нещо макар и малко истинско.
-Да по – добре е да се прибирам. – констатира тъмникоската, като излезна през врата и се обърна лекичко към него – Лека нощ, Винс.. – подметна през рамо по – тихо от колкото беше очаквала, но се обърна и за хиляден път днес мина през двора влизайки в тях и без да прави каквото и да е било момичето влезна в стаята си и легна в леглото, без да му мисли отново бе прекарала безсънна нощ, имаше чувството, че дори нямаше смисъл да заспива вече, но дори и час сън щеше да й се отрази добре, въпреки че отново щеше да е кисело лимонче и щеше да изглежда отново като премазана от тир или по – скоро така щеше да се чувства. Момичето не искаше да мисли повече, какво можеше да стане ако беше останала в съседа си.. да така беше най – добре. И както я бе посъветвала Вивиан точно сега щеше да го избягва, а колкото повече не му подаваше толкова повече, щеше да привлича вниманието му.. Отдадена на мислите си Нора не бе разбрала кога е заспала, но сякаш беше толкова кратко, сякаш бяха минути преди алармата й да иззвъни и тя да избута часовника ядно, ставайки от леглото. Влезна толкова сънено в банята, че дори не усети когато се одари в шкафа. Изми лицето си и зъбите си, и след като го избърса с кърпата забеляза кръговете образували се под очите й. Определено това не доспиване й изиграваше лоша шега последните няколко дни. Беше време една нощ да се наспи. Върна се в стаята обличайки се пред гардероба и някак си несъзнателно погледна през прозореца си към съседската къща, предизвиквайки една неосъзната усмивка спуснала се по лицето й, а след това момичето просто взе чантата си и излезна тръгвайки към центъра. Решила, че този път няма да влезна и да иде при него, за да си вземе кафе, даже щеше да се опита да не му обръща внимание, колкото можеше. Двадесет минути по – късно седеше пред бара и се пое глътка въздух влизайки навътре, все така гледаше на всякъде другаде освен към бара, да колкото повече не му обръщаше внимание толкова повече, щеше да иска да му бъде обърнато.
Седна на една от масите и извади един от картоните на пациентите, само и само да привлича вниманието си върху него, но не и върху Винс.

by **Vincent.** Сря Ное 20, 2013 4:34 pm

Винс остана още няколко секунди на вратата, вглеждайки се в отдалечаващата се фигура. Очевидно наистина го бе накарала да се замисли. Поклати глава, затвори вратата и натисна отново копчето на кафемашината. Нямаше никакъв смисъл да ляга, защото иначе нямаше да може изобщо да стане. Посегна към шкафа, захапа леко долната си устна и още преди да се е усетил, вече палеше поредна цигара. Последна нали? Колкото да успокои всички нерви от вечерта, да точно така.
Взе чашата, хвърли бегъл поглед през прозореца, точно навреме за да види как лампата угасва в стаята на Нора и въздъхна. Защо изведнъж бе изпитал онова чувство на .. непълноценност? Какво толкова бе казала все пак? Не, не, трябваше да избута всички тези нелепи мисли настрана, да си поеме дълбоко въздух и да продължи по старому. В крайна сметка, никой не можеше да оправи положението му. Не и след всичко, което бе преживял с тези чувства, любовни авантюри и какво ли още не. Нямаше смисъл да се заравя отново, в търсейки на 'единствената'. Вече бе достатъчно зрял за да знае, че такива връзки просто не съществуват. И май това му даваше отговор на въпроса защо се бе задържал толкова много време с Вивиан. Или поне образно казано, тъй като никой не гледаше сериозно на връзката им.
Прекара още два часа в размисъл, когато най-сетне реши, че това не е за него. Просто не можеше да се завърже за един човек и да се уповава на него. Можеше и сам, точно така. Изправи се от дивана, на който бе прекарал твърде много време с литри кафе и влезе в банята. Метна си бърз душ, осъзнавайки, че бе време за работа и ако се вкараше пак във философски размисли, щеше да закъснее. Майната му на факта, че не си бе лягал от 36 часа.
Оправи се набързо, грабна ключовете за колата и се запъти към бара, където както винаги беше последен. Усмихна се на новата сервитьорка, която бе дошла за първата си смяна и като за първи път, забрави да пусне някоя солена шега. Май определено не беше в нужното настроение. Буквално тези жени се бяха опитали да му промият мозъка. Колко иронично, щеше да им докаже, че бяха направили точно обратното.
Тъкмо, когато се шегуваше със стария Бил, който още от сутринта се бе започнал с джин, погледа на Паркър бе уловен от така любимата му съседка. Добре, действително града беше малък, но имаше и още един бар. Защо трябваше да идва точно в този? Веднага му направи впечатление, че не седна както обикновено при него, а на отделна маса. Да не би да чувстваше някаква вина? Определено, това трябваше да е.
-Хей, Лейси. - повика новата сервитьорка при себе си, подавайки й пресно направена ударна доза кофеин - Ще го занесеш ли на новата ни докторка? Не изглежда особено свежа.
Намигна й заговорнически и се зае да бърше няколко чаши, гледайки право към Нора. Ако не друго то поне можеше да се забавлява с цялата ситуация.

by **- n.o.r.a.** Сря Ное 20, 2013 4:59 pm

Добре вина ли изпитваше или просто наистина беше дошла да си вземе кафето? Ама ако беше дошла за него, щеше да иде при него, а не на масата.. не беше вина, въпреки че малко или много й бе гузно за повечето неща, които му беше казала, пък може би изобщо не трябваше да прави каквото и да е било с Вивиан просто трябваше да спре до тук и да си тръгне? Да не би да мислеше за бягство? Да точно това правеше.... но не можеше да си тръгне имаше нещо, което я задържаше.. нещо, на което не трябваше да обръща гръб. Не и сега. Нора въздъхна леко, когато сервитьорката остави чашата с кафе пред нея, а тя просто вдигна поглед към нея и повдигна вежда. Е добре не го беше поръчвала, но беше сигурна какво се случваше. Нора присви леко очи и взе чашата усмихвайки се на момичето изправяйки се тръгна към бара и я остави срещу него.
-Не мислиш ли, че понякога взимаш все по – неправилни решения вместо другите? – попита го тя, като лека усмивка се изписа на лицето й.
– От къде си толкова сигурен, че щях да искам кафе? – допълни тя, преди да е отговорил и се загледа в него. Може би трябваше просто да стане и да си тръгне, но вътрешно искаше толкова много да говори с него, че дори не можеше да го осъзнае на момента, трябваше й малко време, за да се съвземе и да помисли, че реално тя не можеше да седи настрана от него, не можеше да не му обръща внимание.. И щеше да прави винаги опити, за да седи около него.
Нора преглътна леко, като се вгледа в него за миг преди да е изръсила още някоя глупост, но това не я спря, думите просто заваляха от устата й, а определено копче за стоп нямаше.
-Мисля си Винс, защо не си вземеш малко почивка? Аз мисля точно това да направя и вместо да ида в кабинета, да се върна в къщи, за да поспя. Или да се разходя в гората, колкото да се разсеям.. а си мисля, че не само аз имам нужда от почивен ден. – намигна му леко, преди да се обърне и да тръгне, но още преди да е излезнала от бара, се върна няколко крачки взимайки чашата с кафе.
-И все пак благодаря за кафето. Ако решиш, че ти се почива и искаш да поговориш, знаеш къде можеш да ме намериш . – тя какво правеше в момента? Определено нямаше време за почивка, но какво пък? Може би това което му беше предложила не беше толкова лоша идея, може би нито нейната, нито неговата компания беше лоша, ако имаше желание. Момичето излезна от бара, като вместо да тръгне на горе към кабинета, тръгна в посоката от която беше дошла, щеше да се прибере и да помисли или пък да излезне на двора и да поседи там, отдъхвайки си от всичко?Двадесет минути обратно и Нора просто влезна в къщата отдъхвайки си, почивка да от това имаше нужда. Просто се преоблече набързо и взимайки чашата с кафе излезна на люлката на верандата наслаждавайки се на утринните лъчи..

by **Vincent.** Сря Ное 20, 2013 5:32 pm

Нямаше нито един нормален ден в живота на Винсънт Паркър. Или щеше да започне кофти, или щеше да свърши така. Всички ли бяха решили да са пълни перковци днес? Не само клиентите, които го дразнеха, ами сега и Нора му се бе направила на интересна. Просто невероятно. За пореден път му се прииска да каже нещо хапливо, но по някаква странна случайност, успя да задържи езика зад зъбите си и да се усмихне изкуствено. Вдигна своята чаша сякаш за наздравица и отпи, връщайки се към задълженията си... Което го накара да се намръщи. Проследи с поглед Нора, която се изниза от заведението и го бе оставила наистина да вникне в значението 'почивка'.
-Шефе? - обърна се към едрия мъж, лепвайки си онази мазна усмивка и остави чашата в мивката - Може ли наистина да си взема почивката днес? Ще карам допълнителна смяна утре. И без това има предостатъчно персонал днес.
Мъжът се замисли за миг, но после сви рамене одобрително и му направи знак да се разкара. Паркър се ухили отново, метна кърпата върху кафемашината, грабна ключовете си и тръгна към колата. Ако не друго, то поне беше прекрасен ден за утринен секс, нали? А след като му се изпращаше такава покана, то който и да било мъж не можеше да откаже. Или най-малкото да се постарае да задоволи своята партньорка. Да, харесваха му мръсните предложения. Колкото по-мръснишко бе, толкова по-добре. Кой го беше казал това? А, самият той.
Натисна педала за газта и само няколко улички по-надолу, вече паркираше пред къщата си. Слезе от колата, завъртайки ключовете около пръста си и силно затвори вратата. Нора, сякаш вече го очакваше, седеше на верандата и го наблюдаваше любопитно. Винс се подсмихна мистериозно, завъртя още един път дрънкулките в ръката си и бавно се приближи, клатейки главата си неодобрително.
-Защо си тук? - изцъка недоволно, след което добави - Мислех, че ще ме чакаш вътре гола. Или искаш тук? За мен не представлява никакъв проблем, докторе.
Веждите му се стрелнаха въпросително, на сякаш твърде елементарен въпрос, на който всеки би трябвало да има отговор. Нора го погледна странно, сякаш изобщо не очакваше нещо подобно от него. Уоу, уоу, я чакай малко. Не го ли беше викнала за това? За секс? Физиономията му веднага се промени, връщайки се на познатата раздразнителна. Тогава защо го бе викнала, ако не бе изпаднала в отчаяна нужда от мъж? Нали уж за това беше онова предложение .. за почивката, където може да я намери и така нататък. Е, това си беше като гръм от ясно небе.

by **- n.o.r.a.** Сря Ное 20, 2013 6:02 pm

Нора за премига на парцали срещу него, а сякаш всеки следващи въпрос я караше да се опули още повече. Прехапа устната си и повдигна едната си вежда, защо всеки мъж си мислеше, че дори и така звучащо предложение трябва да е свързано със секс? Винаги ли всичко се свеждаше до това? Нора се подсмихна лекичко и го погледна още по – въпросително.
-Защо винаги всичко свързваш със секс? Предложих ти почивка, от кога почивката свързва секс Винс? Защо реши, че искам отново да си легна с теб? – попита го тя като поклащаше глава при всеки свои въпрос, добре наистина може би искаше да си легне отново с него, нямаше да откаже, но не винаги всичко което казваше бе свързано с това.. Секс? Кой беше измислил дори тази дума, понякога се чудеше наистина защо съществуваше, всички мъже бяха еднакви никога не вникваха в думите ти, а винаги ги парафразираха и накрая ти излизаш лошата? Защо? Ами защото те чуваха само това което искаха, а не това което им казваш.
-Виж просто си помислих, че имаш нужда от почивка, като почивка, а не като почивка като “хайде да правим секс” – май трябваше да го уточни още когато го бе казала, но мислеше че може би, може би този път щеше да я разбере правилно.
-Само едно ми е наистина интересно, кога ще се научиш, че не всичко опира до секса, може би за да получиш, трябва да си го заслужиш, да се постараеш.. – започна Нора, докато седеше все така на верандата, може би трябваше да говори с него спокойно, нямаше смисъл от поредния скандал, нямаше смисъл да се кара с него.. може би той самия имаше нужда да говориш с него нормално, като човек с човек. Момичето въздъхна лекичко, пое си глътка въздух, и без да чака каквито и да е било думи от него продължи. -Но не ти си мислиш, че всеки път всяка ще ти пада от небето и се си отваря краката още щом те види. Мисля, че наистина е време да слезнеш на земята и да осъзнаеш, че не всички жени са еднакви, не всички си отварят краката, само защото си привлекателен или каквото искаш.. - завърши тя, може би и самата тя не бе права, защото казваше много от това което се опитваше да отрече, но какво толкова можеше да стане ? Нищо, което вече не бе станало или отношенията им щяха да се подобрят или не..
– Виждаш ли Винс не винаги ще получаваш секс, без да си го заслужил, а аз не съм Вивиан, за да си лягам с теб когато ми скимне и да търпя курвенските изпълнения. Предложи почивка, компания, но не и секс.

by **Vincent.** Сря Ное 20, 2013 8:40 pm

Винсънт я зяпна само за миг, преди да се окопити и отново се изсмя на думите й. Не можеше да бъде по-изнервяща, не и в този момент. Не можеше да повярва, че го разкарала заради подобно глупости, като 'говорене'. И всички думи като 'споделяне', 'чувства' и 'разтоварване' му звучаха като 'повръщане'. Сбърчи нос за момент, поклати глава и точно когато смяташе, че е добра идея вече да избухне, си замълча, все така без да сваля подигравателната си физиономия от лицето.
Щом можеха да си играят с нервите му, защо да не можеше и той да си поставя лимитирани граници .. Като актьорско майсторство например? Да, това беше добра идея. В крайна сметка го обиваняваха, че 'всеки път някоя му пада от небето', а това си бе направо обидно за ушите на Паркър. Той винаги се стараеше за да получи някоя мадама и това сякаш го удари в кръста. Но тактиката си беше тактика и можеше да се придържа към нея. Какво по-удобно, за да се изгаври с цялата ситуация?
Пое си дълбоко въздух, възвърна напълно непроницаемата си физиономия и се подпря на верандата, вглеждайки се в Нора. Момент само, трябваше да изрови от съзнанието си всички онези гнусно-романтични филми, на които бе попадал без да иска. За какво се говореше в тях? Мм, обичайното. Мъж се влюбва в жена, скача пред влак за нея, прескача хиляди коли, отива на Луната за шишарки .. Или това май беше от някаква комедия .. Няма значение. Тръсна едва незабележимо глава и се прокашля, готов да избълва всичко онова, което му бе дошло наум.
-Да, права си. Любовта може би наистина променя хората, обръща света им на триста и шейсет градуса. - сви рамене, отблъсквайки се от верандата и клекна пред нея, хващайки ръката й между своите две - Но може би нищо от това няма значение. Може би Виван с право е ревнувала, виждала е какво изпитвам към теб и как искам да бъда с теб. Наистина искам да се получи между нас, Нора. Ти си .. единствената.
Опита се да се просълзи, но единственото, което се получи беше да се изхили шумно пред лицето й, което за секунди сякаш почервеня от яд. Не че му беше повярвала кой знае колко, но може би е имало поне малко надежда? Да, това щеше да обясни защо го гледаше с такива очи, докато си 'изливаше' душата.
-Трябваше да се получи по-емоциално, но .. - сви устни уж разочарован, изправи се и махна с ръка - Поне знаеш, че съм способен на всичко това, докторе и очевидно съм напълно емоционално стабилен. Страхотно нали?
Вдигна палец, точно преди да се извърти на пети, да поклати доволно глава и да се запъти към къщата си. Доста освежаващо му подейства всичко това, отдавна не го бе правел. Спомените от гимназията, когато с Майкъл редовно го практикуваха, сега бяха изплули на повърхността и го караха да се смее сам. Славни времена.

by Sponsored content

Vincent's place

Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place

Re: Vincent's place