Re: Vincent's place

by **- n.o.r.a.** Сря Ное 20, 2013 9:24 pm

Нора го наблюдаваше, и в крайна сметка за пореден път се обеди, колко голям задник можеше да бъде. Все пак, не беше честно нали. Нора се опитваше да говори с него, да проведе някакъв разговор, той се държеше подигравателно и разбираше и отвърна с подигравка. Какво да ви кажа мъжете бяха като скунксовете или миришеха или бяха надути и се имаха за велики... Добре може би не беше точното описание, но на Нора в момента не й беше до никакви точни описания. Виждате ли Винс отново я разбираше погрешно не вникваше в думите й, тя не искаше романтика, действителност дори не бе сигурна, че иска нещо от него, поне не й на този етап... просто както казахме говореше с него. А той, да типичен мъж през едното влизаше през другото излизаше, или най – точно казано все едно си говореше на онова дето го нямаше и само си правеше вятър на устата. Добре беше ли честно според вас? Аз не мисля така, но нищо не можехме да направим.
На нашата госпожица никак ама никак не й се понравиха думите му, но нямаше какво да направи, вече се беше убедила, че няма никакъв смисъл да му се ядосва, не намираше такъв поне.. Защото само си хабеше нервите, за неговите глупави игрички, а тя.. тя просто искаше поне за малко да погледне сериозно на нещата, да ги види такива каквито са. За това й не му каза нищо, просто щеше да бъде по умна от него и нямаше да му отговори. Усмихна се леко като се загледа след него. Не в същност не можеше да бъде такъв, дори и играейки пак не го умееше, просто на някой хора не им идваше от вътре.. Беше им трудно да почувстват каквото и да е било, но може би ако играеше неговата игра, по неговите правила, може би тогава Винс щеше да омекне като желиран бонбон и да стане едно послушно паленце, един път за винаги.
Изчака малко, преди да го последва колко малко бе само тя си знаеше, може би няколко минути, или пък секунди просто днес мислите й минаваха толкова бързо,че самата тя си нямаше представа в какво се измерва времето в момента, просто всичко се случваше бързо.. Видя, го и се приближи до него.
-Може би си прав, няма глупости като единствена и така нататък, но никога не е късно – заяви му момичето, като застана срещу му, загледа се в очите му и леко премина с езика си по устните и преди да е размислила или да се е отказала, да прави каквото и да е било. Нора уви ръцете си около вратът му, надигайки се лекичко на пръсти и впи устните си в неговите.

by **Vincent.** Чет Ное 21, 2013 12:36 pm

Не че не му харесваше да се перчи, дори напротив. Винаги бе оцелявал по този начин, като бъде пълен непукист. Определено в началото не му бе лесно, да се отнася с пренебрежение към всичко, но след това ... След това бе като детска игра. Просто затваряше очи, щракваше с пръсти и всичко се обагряше в така комедичните нотки, типично в стила на Винс Паркър.
Не можеше да й отвърне подобаващо, защото точно когато очакваше шамар, усети устните й върху своите. Поколеба се за секунда, но в следващия момент ръцете му вече се бяха здраво вкопчили в тялото й, притискайки го към своето. Езикът му се завихри в онзи еротичен танц с нейния, неподвластен на случващото се. Пръстите му зашариха надолу по гърба й, докато накрая с впиха в дупето й, повдигайки я към себе си. Бедрата й се увиха около кръста му, а той я притисна към вратата, точно в мига, в който усети, че възбудата му се бе превърнала в нажежена топка, ниско в корема му.
-Всяка .. глупост .. с теб .. ще ми харесва. - шептеше накъсано измежду целувките, насочвайки се право към врата й, който сега бе лесно достъпен за устните му.
Опипвайки, успя да намери бравата на вратата, натисна я надолу и двамата буквално влетяха в къщата му. Насочи се право към леглото, до което можеше да стигне и слепнешком. Добре че нямаше никакви препядствия по пода, защото и това нямаше да го спре .. Щеше да го направи и на земята.
Паднаха върху спалнята и с една ръка издърпа тениската й, захвърляйки я с еднопосочен билет някъде встрани. Езикът му се спусна към гърдите й с въртеливи движения, опиянявайки се от аромата и вкуса на кожата й. Бързо успя да се измъкне от дънките си, които последваха тениската й и се настани между бедрата й. Беше твърде първично, бързо, дори за него. Но май точно това разкъсваше онова желание, което го преследваше постоянно. Всичко просто бе толкова динамично, че сякаш се размиваше около тях. Всеки път, когато спореха, сякаш това му действаше по-възбуждащо отколкото ако му легнеше гола в леглото. Събуждаше някаква нова черта в така чепатия му характер.
Издърпа на свой ред тениската си, сякаш имаха само няколко минути и отново се наведе над нея, подпирайки се само на едната си длан. Захапа долната й устна леко, като от зъбите му се изтръгна онзи животински стон на удоволствие. Искаше я сега, на момента, точно както знаеше, че ще се случи.

by **- n.o.r.a.** Чет Ное 21, 2013 1:50 pm

Е, добре не можеше да отрече, че всеки път, в който беше докосната от него всичко ставаше по един начин по цветно, различно и я караше да се почувства по – добре от всякога, и сякаш за миг забравяше какъв задник беше той, как пренебрегваше всичко и всички и си седеше в своя собствен свят, но точно в моменти като този Нора всякаш виждаше, онова нещо в него, което не можеше да види в обикновения им разговор. Или поне за тях ставаше обикновен с всеки изминал ден, споровете им, караниците ставаха като ежедневие, като един съвсем обичаен и нормален разговор за повечето хора..Въпреки, че на моменти имаше чувството, че се караха като някоя стара семейна двойка, дори не можеше да разбере какво толкова делеше с този мъж.. а да след всеки такъв разговор свършваха в леглото му, което започваше, да й се харесва все повече и повече. Но точно сега не беше онзи момент, в който трябваше да мисли за това нали? Беше момента, в който искаше да му се отдаде отново, да го получи поне за малко в онази светлина, която виждаше в такива моменти. Точно поради тази причина Нора остави тялото си на всяка негова ласка, която я изпиваше по този в същност обикновен начин, но карайки я да се чувства необикновено, да изпитва неща, които сякаш до сега не бе си позволявала да изпитва, докато е с мъж. Момичето усещаше как тялото й се стяга на моменти, тръпне под допира му и леко се повдига извивайки се под ласките му, отърквайки се лекичко в неговото, сякаш само подсказваше от какво наистина имаше нужда, какво искаше..
Нуждаеше се от това, което той можеше да й даде, да я накара да се чувства отново на онова място изпълнено с екстаз и погрешни мисли, всичко ставаше толкова бързо сякаш Нора не можеше да отчете всичко, което ставаше, но тялото й го извършваше и се наслаждаваше. Устните й намираха неговите, а езика й бързо и сякаш ненаситно намираше неговия и го повличаше в един взривоопасен танц, сякаш страстта, която изпитваше към него, се пропиваше във всяко движение, всяко помръдване. Ръцете й бавно описваха тялото му спускайки се по него, очертавайки всяка форма през която минеха, оставаха следите си там, по плътта му. Сякаш това беше толкова животоспасяващо, колкото някоя трансплантация.
-Просто, явно имам нужда от всяка глупост. – излезна измежду въздишката й, отлепяйки устните си от неговите, но това сякаш си беше от части напълно вярно, явно Нора просто имаше нужда да се научи, че живота не беше само в правия път.

by **Vincent.** Чет Ное 21, 2013 5:41 pm

Имаше ли нещо по-божествено от секса? Отговора беше напълно риторичен и изобщо не се нуждаеше от отговор. Никое друго изживяване не можеше да се сравни с него, каквото и да бе то. Макар и липсата на чувства, нищо не можеше да помрачи удовлетворението, което изпитваше Винс.
Лежеше до Нора, дишайки тежко и се опитваше да възвърне нормалния си пулс. Отново си бе прекарал страхотно, дори и да бе доста бързо от обичайното. При тях май бе повече като маратон, сякаш бързаха да се скрият от някой. Но пък това нямаше никакво значение, щом блажените усмивки се бяха залепили за лицата им.
-О, определено имаш нужда от много .. глупости, Нора. - понадигна се леко, смигна й шегувито и се изправи, в търсене на дрехите си - С това ще трябва да се разберем.
Измърмори недоволно, подавайки й нейните и започна да се облича, леко залитайки от изтръпналите си бедра. Май му беше липсвало това животинско изживяване .. повечето все искаха да е 'бавно'. Скукаааа. Сдържа се да не се изхили като тотален психопат на думите си и когато бе готов скръсти ръце пред гърдите си, наблюдавайки леко бавната си съседка.
-Хайде, приятелче, баба ми е по-пъргава от теб. - изхили се шумно, плясна с ръце и оповести - Ще си правя кафе в кухнята, като си готова ако искаш ела.
'Приятелче'? Това пък от къде му беше дошло? Е да де, не я имаше за приятелка като приятелка, но пък определено бе прозвучало грубо .. Сякаш канеше баба си на бира .. Ъ, като сякаш всъщност бе чукал баба си досега. Сдържа се да не повърне на тая мисъл, психопата му долен, и се запъти към кухнята, където все още не можеше да проумее защо изобщо му бяха минали такива мисли през съзнанието. Всички бяха наясно, че след секс хората превъртяват ама чак толкова, че да ти минава нещо подобно през главата .. Май наистина се нуждаеше от жена, която да му държи на червено разума наред. Или да го ядосва. Да, това беше далеч по-добре, тъй като секса след това беше перфектен. С която и да е .. като изключим баба му, примерно.

by **- n.o.r.a.** Чет Ное 21, 2013 8:55 pm

Не можеше да не признае, просто нямаше как да си изкриви душата и да каже, че не й харесваше, че не се бе почувствала наистина добре след техния така да го наречем мини маратон, дишането й беше тежко, а сърцето й искаше да напусне гърдите й, определено сякаш отброяваше всяка стотна, а не секунда, сякаш всичко около нея се случваше толкова бързо, но те се движеше бавно, доволно.
Бедрата й трепереха леко и чувстваше сякаш капачките си омекнали от това, което тялото й бе преживяло преди няколко минути.
Нор го проследи с поглед и се подсмихна леко на думите му като поклати леко с глава, добре определено трябваше да измисли нещо различно от думата 'приятелче', но определено точно сега щеше да й дойде в повече още един спор. Не можеше ли просто да иде там и да изпие с него едно нормално кафе, а времето около тях да протече нормално както протичаше при наистина нормалните хора, а не тези дето явно бяха с леки психични отклонения или пък имаха някакъв извратен проблем,а може би дори самото им съзнание беше прекалено извратено, за да мислят нормално.
Момичето тръсна леко глава сякаш да прогони тези си мисли, да не мисли за това или по – скоро да не си мисли такива идиотщини, защото със сигурност точно те, до никъде нямаше да я доведат.
Подсмихна се леко искаше ли да иде при него? Искаше да.. искаше ли да поседи с него..ммда.. и нямаше да го отрича повече, поне не и пред себе си. Момичето облече дрехите си, оправи леко косата си и излезна от спалнята, минавайки през хола и влизайки в кухнята, леко се усмихна опитвайки се наистина да се държи поне за момент нормално, да не се запалва от някои от подмятанията му..
-И от какви глупости смяташ, че имам нужда? И за кое точно от всичко трябва да се разберем? – добре защо се опитваше да изстрела въпросите си един през друг, а не просто да попита леко и деликатно едно по едно, може би защото й беше достатъчно интересно, за да сдържи въпросите си , за задаване да бъдат зададени един по – един.. просто искаше да види какво щеше да й каже той и дали десет минути по – късно на хоризонта щеше да е онзи наперения Винс, може би просто трябваше да се отпуснат поне за минута или две, но Нора знаеше, че това нямаше как да стане, тя нямаше вълшебна пръчица, за да промени каквото и да е било у някого.

by **Vincent.** Пет Ное 22, 2013 2:22 pm

Пръстите му барабенеха върху плота в някаква измислена мелодия, докато чакаше кафето да стане готово. Погледна към часовника на стената, който тъкмо отчете единадесет. Почти обяд? Кога се бе търкулнано това проклето време? Докато се завърти и свободния му ден щеше да е свършил, ставайки пак недоспал от леглото. Като се замисляше, това бе единствената причина да е кисел рано сутрин, особено ако предната вечер се е забавлявал с добрия стар скоч. Не че имаше нещо лошо в това, но бе време да включи и нещо друго в програмата си. Някакъв спорт примерно, да. Изразходваше цялата си енергия в секса, но пък и тичането щеше да му се отрази добре. Стига все някога да не го мързи да наруши блаженното си спокойствие. Онзи вътрешен мир, с който се бе научил да живее. Същински Буда, ако питате мен.
Кафемашината изпиука тихо, оповестявайки, че кафето е готово и сложи двете чаши пред себе си. Пое своята, приближавайки я до устните си, но в мига, в който усети горещата пара, я остави бързо отново на плота. Сбърчи нос недоволно и извади някакви бисквити от рафта до хладилника. Беше маниак на тема шоколад, не знаеше как кръвната му захар не се бе повишила до пръсване. Тъкмо отхапваше от една, когато Нора влезе в кухнята и се облегна от другата страна на плота. Бутна към нея бисквитите и кафето й, повдигайки веждите си предизвикателно.
-Мърморех за дрехите, докторе. - сви рамене невинно, като всъщност казваше истината.
Жени. Нямаше какво повече да каже. Как пък чуваха всяка негова дума, която излизаше от устата му и я перефразираха в нещо, което те самите си бяха втълпили.
Метна в устата си и последния залък от бисквитата, избърса ръцете си и отпи от кафето. Същинско блаженство, особено когато си на крачка от предозирането с кофеин. Нищо чудно след тая чаша, ръцете му да се разтреперят като на шейсет годишен пенсионер.
-А този въпрос ми го задай следващия път като сме в леглото. - намигна й, усмихвайки се леко криво, а след това като по команда, сякаш нещо щракна в него и плясна с ръце - А сега госпожице Ню Йорк, ако обичате напуснете сцената, имам плейстейшън, който ме чака. Мисля, че няма да те изпращам.
Засмя се весело, врътна се на пети и се запъти към хола, мятайки се на дивана. Не че искаше да бъде груб, като по някакво всевишно чудо, но обичаше моментите, когато бе сам и можеше да се наслади на всички онези облаги, които му се предоставяха, когато никой друг не живееше под неговия покрив.

by **- n.o.r.a.** Пет Ное 22, 2013 7:41 pm

Очите й обходиха помещението с нескрита ненавист.Може би щеше да се държи добре, ако той се държеше добре с нея?Може би?Ооо...Не Нора си бе...Нора,не подлежеше на промяна,а той можеше да изкара на яве само най-лошите й черти.
Наблюдавайки действията му, попивайки думите му тя осъзнаваше, че мъжете буквално са глупаци.Всъщност не всички, но този стоящ пред нея самовлюбен кретен бе едно кълбо от перчене, надуване и голяма доза егоизъм.Поне сексът си го биваше...Биваше?Глупости, беше уникален може би дори Божествен, но това не значеше, че тя ще бъде подвластна на секса с него или на хормоните си.Нямаше да се впусне в тази...Дори не можеше да нарече контакта им афера...По-скоро отворени взаимоотношения, докато не намерят нещо по-добро или не се загубят в тези „отношения”...Но как биха могли да се загубят в нещо, което очевидно не значеше нищо нито за единия, нито за другия?!Тя поклати глава, а косата й се разпиля около лицето.Плейстейшън?За първи път в живота й мъж...Мъж от плът и кръв, мъж подвластен на най-елементарната манипулация, бе готов да я изхвърли, за да си играе.Тя го погледна, а на лицето й се изписа странна гримаса смесица между погнуса, учудване и обилна доза гняв.Мъже!Какво хубаво ти носят?Оргазъм?Та това можеше да си го донесе и сама.Дори в този загубен град имаше поне един секс магазин.Присвивайки очи Нора вирна носа си високо и погледна за миг към чашата с кафе и бисквитите.
-Дано на плейстейшъна ти се появи вагина, така със сигурност няма да ти се налага да извършваш някакво друго действие освен да си мърдаш пръстите на ръцете.-врътвайки се тя бутна до колко неволно чашата с кафе и тя падна на пода.
Парчетата порцелан се пръснаха по земята, а течността опръска стените.Искаше й се да се изсмее, но вместо това сви неволно рамене.
-Упс.-откъсна се от устните й и премятайки косата си на една страна Норт излезе с все така вирнат нос от къщата му.Не си даваше ясно и логично обяснение защо изпитва такива негативни чувства към него, даже не си даваше сметка какво у него буди такива емоции в нея...Това нито й правеше някакво впечатление, нито я притесняваше.В момента бе жена, която се чувстваше...изгонена заради машина?Прииска й се да се върне и да залее играчката му с кафе, но вместо това тя продължи към дома си.Нямаше да се поддаде.Нямаше да го потърси каквото ще да става.Двуличник, егоцентричен и задник....Това беше той, а с една най-точна дума задник!Защо тогава я привличаше?
В съзнанието й се появи едно издайно гласче „Защото не е такъв за какъвто го имаш”..Нима?Да беше по-лош!Свивайки сериозно устните си тя затвори вратата зад гърба си и врътна ключа.Бликащият в нея гняв я накара да удари с длани вратата, прехапа устни сподавяйки един безсмислен вик и тръгна към спалнята си.
-Плейстейшън?-измърмори недоволно.

by Sponsored content